Пациенти и лечители трябва да знаят някои основни неща
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Специалистите са категорични, че билколечението на бъбречни заболявания трябва да намира място само в строго определени моменти от развитието на страданието и да се основава на научно доказани действия на лечебните билки, потвърдени естествено от клиничната практика.
И за да се сложи що-годе някакъв ред сред многобройните рецепти, съвети, наставления и пр., разпространявани от названи и незвани „специалисти“ и лечители, струва ни се, че трябва да се знаят някои основни закономерности, с които следва да се съобразяват и пациенти, и знахари.
Диуретично лечение
Диуретичният ефект на някои билки (листа от мечо грозде, хвойна, градински чай, листа и кори от бреза, магданоз, царевична коса, черешови дръжки, попски хвощ и др.) може да се използва за комплексно лечение на бъбречни заболявания, главно за премахване на отоци. Трябва добре да се знае, че този диуретичен ефект обаче не повлиява преминаването на азотните продукти (белтък) през увредените бъбречни каналчета. А това донякъде определя в голяма степен тежестта на самото страдание. В никакъв случай растителни диуретици не бива да се прилагат на болни с отоци, получени в резултат на спешни състояния (остра бъбречна недостатъчност). Могат да се прилагат обаче при някои хронични нефрити и нефротични състояния.
Пикочогонните билки следва да се използват и в случаите, когато лечебният ефект цели разреждане на урината – възпалителни процеси на пикочо-половите пътища и бъбречно-каменна болест. Важно условие, което трябва да се спазва в случая е, че употребата на диуретични дроги трябва да става само при случаи без бъбречна недостатъчност или в началния й стадий, но с нормално артериално налягане.
Лечение на гломерулонефрити
Няма сигурни данни, че билколечението влияе на интимния механизъм и може да измени хода на гломерулните бъбречни заболявания, тъй като в по-голямата си част те имат имунен и автоимунен характер. Независимо от това, в редица страни за тази цел се използват лекарства от билки, какъвто бе прилаганият у нас препарат „Леспенефрил“. Нашите впечатления от приложението му са, че увеличавайки пикочоотделянето, той допринася в някои случаи за повишаване излъчването на остатъчните азотни тела в кръвта на болни с хронична бъбречна недостатъчност.
Разбира се, на терапевтичен ефект може да се разчита само в съвсем начални форми на това заболяване, без нарушения в алкално-киселинното и водно-електролитното равновесие.
Съществуват и отделни наблюдения, че билката златник (горски енчец) също може да се използва при лечението на средностепенно отделяне на белтък с урината. И все пак главното условие при билколечението на гломелуронефрити трябва да бъде отсъствието на имунологична активност, като по отношение на качеството на лечебния ефект се разчита само на подобреното пикочоотделяне.
Лечение на възпалителни заболявания
Допустимо е в комплексното лечение на възпалителните заболявани на бъбреците и пикочните пътища в интервалите между антибиотичното лечение да се използват билки. В тези случаи се прилагат обикновено смески от дроги. На първо място широко се използва полският хвощ, който съдържа аконитинова киселина с бактериостатично действие. Използват се също така плодовете на хвойната, в които има камфора, кадинен, пинен и други.
Болните получават също така и диуретични дроги, активната съставка на които са сапонини: изсипливче, бяла бреза и други. От растителните антисептици се използват още листата на мечото грозде, основно действаща съставка на които е глюкозидът арбутин. Не бива да се забравя, че главно условие за неговото действие е наличието на алкална среда.
В билковия сбор се включват още и листата от червена боровинка и змийско мляко. И двете лековити растения проявяват бактерицидно действие, като втората от тях въздейства и на туберкулозния микробактерий.
Лечение на бъбречно-каменната болест
Както е известно, на този етап все още не е познато средство с разрушаващ бъбречните камъни ефект. Различните препоръчвани и използвани лекарствени комбинации засягат промяната на киселинността на урината, т.е. имат подкиселяващо или алкализиращо действие. При билколечението терапевтичният ефект се постига главно чрез засилване на пикочоотделянето.
Известно изключение в положителен смисъл прави брошът, който се препоръчва за разрушаване на фосфатни и уратни камъни. Тонизиращото действие на арапчето (червен божур) върху гладката мускулатура се използва срещу пясъци в бъбреците. С относително добър ефект се прилагат и листата на червената боровинка, целината, магданоза и други.
Важно е да се има предвид, че билколечение при бъбречно-каменна болест може да се провежда само когато няма данни за настъпила инфекция или под защитата на подходящи химиотерапевтици.
