Растението помага и при заболявания на храносмилателната система
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Родината на магданоза са средиземноморските страни, където растението се среща в диво състояние. Оттам то се разпространява по целия свят. През средните векове е отглеждано в почти всички европейски страни.
Магданозът представлява двегодишно растение от семейство Сенникоцветни. Цъфти през юни-август. Използват се плодовете, листата и корените му, които се вадят наесен или в продължение на цялата зима, а плодовете се берат, след като узреят – през август и септември.
Във всички части на растението, особено в плодовете му, се съдържа етерично масло от 2 до 7%, богато на опиол и миристицин. Освен това в корените, в плодовете и в зелената част има много флавоноиди.
Науката е доказала, че всички части на магданоза имат пикочогонно действие, което се дължи на съдържащите се в него етерично масло и флавоноиди. Диуретичният ефект на етеричното масло е резултат от прякото му въздействие върху бъбречните каналчета.
Противоспастичното действие се дължи на съдържащите се в растението флавоноиди. Поради количествените различия в разпределението на тези съставки в различните части на растението плодовете му проявяват доста по-силно пикочогонно действие от корените. С тази цел те се използват много често при воднянка, отоци от сърдечен произход, камъни в бъбреците и пикочния мехур, както и при цистити и пиелити. Магданозът се препоръчва още и за подобряване на апетита и храносмилането.
Поради противо-спастичния им ефект семената на растението се използват и при болезнена менструация. Те се препоръчват също така и при нарушения на менструалния цикъл, при доброкачествени увеличения и възпаления на простатата и като потогонно средство.
Понякога заедно със семената се използват надземната част и корените на магданоза. Растението е полезно за външно приложение при ухапване от комари и пчели, като антипаразитно средство, за козметични измивания, за премахване на лунички и тъмни пигментни петна по лицето.
Българската народна медицина препоръчва магданоза още при възпаление и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при трудно уриниране, при бяло течение. Растението се използва и за увеличаване млякото на кърмачките.
Магданозът и неговите продукти се използват при много заболявания на храносмилателната система: за подобряване на апетита, против метеоризъм, газове в червата, диспепсия, болести на черния дроб.
В тези случаи растението се използва под формата на настойка или запарка. При бъбречно-каменна болест, цистит, пиелит, нощно напикаване при децата, простатит се използват пресен сок, настойка или запарка. За декомпенсация на сърдечносъдовата система с отоци могат да се пият пресен сок, запарка, настройка.
В козметиката пък се използва лосион, с който се измива лицето при наличието на лунички и тъмни петна.
Зелената маса на магданоза, особено на листните сортове, се използва широко в готварството като гарнитура и апетитовъзбуждаща подправка. Сладкият му и ароматен корен има дори още по-широко приложение от листата му.
Няколко практични съвета
1 с.л. изсушени и ситно нарязани корени или листа, или 1 ч.л. от семената се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
От магданоз могат да се приготвят:
Пресен сок: Пресният сок от растението се пие по 1 с.л. преди ядене, 3 пъти дневно.
Настойка: ½ ч.л. счукани плодчета се накисват в една чаша вода в продължение на 8 часа. Това е и дневната доза, която можете да се приема.
Запарка: 4 ч.л. ситно нарязани изсушени корени се заливат с ¼ литър вряща вода. Запарката се прецежда след 15 минути. Това е дозата за 2 дни.
Мехлем от магданоз: Две части сок от магданоз се смесват с 3-4 части вазелин.
Лосион: 200 г пресен магданоз се заливат с ½ литър вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Лосионът се използва за почистване и освежаване на лицето.