Брезата не само краси парковете, но се използва и за лечебни цели
17 Март 2016, Четвъртък
Частите на растението съдържат много полезни за здравето вещества
Брезата е листопадно дърво с гладка бяла кора и нежни листа. За негова родина се смята европейският континент. Освен да краси парковете обаче, неговите млади листа и листни пъпки, както и сокът, отделян от стъблото му, може да бъдат използвани за лечебни цели.
Пъпките се събират, когато набъбнат напролет, листата – когато са още нежни (април – началото на май), а сокът – когато започне движението му (пролетния „плач“).
Частите на растението съдържат етерично масло, дъбилни вещества, смоли, сапонини, никотинова киселина, витамин С. В пъпките и листата има още каротин, хиперозид и флавоноиди, а в брезовия сок – захар, ябълчена киселина, съединения на калция, магнезия и желязото, плюс дъбилни и ароматни вещества.
Пъпките и листата се сушат на сянка на открито, разстлани на тънък слой върху хартия или тъкан, като периодично се разбъркват. Ако климатичните условия не са благоприятни, те се сушат в затворено помещение с нормална вентилация на въздуха или в сушилни при температура 25-30°С. Срокът им на съхранение е 2 години.
Брезовият сок трябва да се събира далеч от чертите на промишлените градове и автомобилните пътища. Той се извлича от дървета с диаметър на ствола не по-малък от 20 см. На височина 40-50 см от земята в него се прави отверстие с диаметър 6-8 см и дълбочина 2,5-3 см (желателно е да е от южната страна). То трябва да е с лек наклон надолу към земята, за да може сокът да изтича по-лесно. В отвора се поставя пластмасова тръбичка, а към ствола се привързва стъклен буркан, така че гърлото му да е под тръбичката на разстояние 5-7 см. За едно денонощие може да се съберат по 2 л сок от дърво. Повече от това не бива да се изцежда от едно дърво, за да не се повреди то.
След това тръбичката се изважда, отверстието се запушва с гасена вар или пластилин. Свежият сок може да се съхранява в хладилник не повече от 3 денонощия. За да се запази по-продължително време, той може да се замрази или консервира, като бурканите с него се запечатат с метални капачки и се стерилизират при температура около 80°С. Пие се по 1 чаша 2-3 пъти на ден.
Препаратите от бреза притежават диуретични, жлъчегонни, противовъзпалителни, спазмолитични, антивирусни, отхрачващи и противопаразитни свойства. Те регулират обмяната на веществата, функциите на храносмилателния тракт и на женските полови органи.
В народната медицина листата и пъпките на брезата се използват при лечението на язва на стомаха и дванадесетопръстника, бронхити, камъни в жлъчката и бъбреците, подагра, отоци. Отварите или настойките от брезовите пъпки се смятат за много ефикасни при хронична диария и като средство против глисти.
Външно те се прилагат под формата на компреси и за разтриване при ревматизъм, артрити, гнойни рани, незаздравяващи язви, абцеси. Брезовият сок пък помага за отстраняване на пигментни петна. С него се правят компреси при екзема. Вътрешно се приема като общоукрепващо средство и се включва в комплексната терапия на бъбречнокаменна болест, загуба на кръв, нарушения на метаболизма, лечение на кожни проблеми, отоци от сърдечен произход и др.
Препарати от бреза в народната медицина се използват и при ракови образувания с различна локализация, като най-успешни в това отношение са настойките от пъпките на растението.
Брезовите клонки са много полезни, ако се използват във водни процедури в случаи на подагра, радикулит, ставни болки, кожни и простудни заболявания.
Противопоказания. Не се препоръчва използването на препарати от бреза в периода на бременността и при бъбречна недостатъчност.
Как да се лекуваме с брезови пъпки и листа
Рецепта 1 (настойка от листа): 2 ч.л. сухи натрошени листа от бреза се заливат с чаша вряла вода и се оставят да престоят 30 минути. След това течността се прецежда, към нея се добавя сода бикарбонат на върха на ножа и се разбърква. Пие се по ¼ чаша 3-4 пъти дневно 20-30 минути преди ядене. Използва се при отоци следствие на сърдечни проблеми, язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит, колит, бъбречнокаменна болест, главоболие, грип, остър и хроничен бронхит, пневмония, туберкулоза, климактериум и като общоукрепващо средство.
Рецепта 2 (отвара от пъпките): 1 с.л. (без връх) брезови пъпки се поставят в чаша вода и се слагат на слаб огън, докато течността кипне. Оставя се да ври 5 минути и се сваля от котлона. След като изстине, се прецежда и се взима по 1 с.л. 3-4 пъти на ден. Прилага се при хронична диария и дизентерия, както и при същите показания, посочени в рецепта 1.
Рецепта 3 (настойка от брезови пъпки): 2 с.л. (20 г) начукани брезови пъпки се поставят в малка стъклена бутилка или буркан, заливат се с 200 мл спирт (70 или 90 %) и съдът се затваря с капачка. Престоява на тъмно място 1 месец, като периодично се разклаща. След това се прецежда и от настойката се приема по 1 ч.л. 3 пъти на ден, разредена в малко вода (50 мл) със стайна температура, 20 минути преди хранене. Това е дозировката при заболявания на черния дроб, жлъчния мехур и жлъчните пътища и като диуретично средство. При други показания (посочени в рецепта 1) се приемат по 20-30 капки, разтворени в 1 с.л. вода, 3 пъти на ден 15-20 минути преди ядене.
Външно настойката може да се използва за разтриване и компреси при ревматизъм, артрити, лошо зарастващи или гнойни рани или рани от залежаване.
Рецепта 4 (настойка от млади брезови листа): 2 с.л. ситно нарязани свежи млади листа се заливат с 200 мл 70-градусов спирт, оставят се да преседят в него една седмица, след което настойката се прецежда. Приемат се по 30 капки 2 пъти дневно. Препоръчва се при анемия, климактериум и за възстановяване след аборт. Външно се прилага като компрес върху болни стави.
Рецепта 5 (студена настойка от млади листа): 100 г свежи брезови листа се смилат и се заливат с изстинала предварително кипната вода (0,5 л). Престоява 2 часа и се прецежда. Добавят се сол и лимонена киселина на вкус и настойката се пие като витаминозна напитка. Максималната дневна доза за възрастни е 0,5 л.
