Безпрецедентното дело е срещу Божидар Божков, който разказва в социалната мрежа Фейсбук за някогашните лудории на настоящия доцент Димитър Вергиев
Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net
Казват, че дълбоко в същината си българската правосъдна система била читава, но се прилагала от грешни хора, които обратно на поговорката право седят и криво отсъждат. Било то по причини, свързани с някакъв вид стимули или пък поради политически натиск. Може и да е така. Иначе щеше ли, примерно, Христо Бисеров да излезе от съда по-чист и от бисерна сълза? Когато става дума за дела за клевета обаче, българската Темида проявява признаци на шизофрения в тежка форма.
В „Десант“ наскоро описахме как магистрати на две инстанции оправдаха бизнесмен, който не само нарекъл свой конкурент „член на организирана престъпна група“, „измамник“ и „далавераджия“, ами и разпространил тези обиди под формата на „отворено писмо“ в няколко медии.
Хората в черни тоги прецениха, че с тези свои думи всъщност подсъдимият искал да привлече вниманието на разследващите органи, а не да нанесе обида. Това, че в крайна сметка разследващите органи не откриха нищо нередно в делата на наклеветения човечец, съдът изобщо не го взе под внимание. И осъди потърпевшия да плати разноските по делото, както и тлъстия хонорар на адвоката на бизнесмена.
Сега сложете на мястото на човека с парите един журналист. Но не безотговорен драскач от някой жълт парцал или от анонимен сайт (те са точно толкова недосегаеми, колкото и политиците), а такъв, който подписва статиите с истинското си име. И ще видите как тутакси отгоре му се изсипва цялата строгост на закона. Особено, ако делото се гледа в Бургас – градът, в който съдиите по принцип мразят журналистите и раздават с удоволствие осъдителни присъди. Дори когато няма никаква обида. Дори когато не става даже дума за медийна публикация, а за коментар в социалната интернет мрежа Фейсбук.
Точно такъв е случаят с известния журналист на свободна практика Божидар Божков.
Миналата година той разказа в личния си профил във Фейсбук, как популярна личност се свързала с него със странна молба – да изтрие от сървъра на сайта на вестник „Сега“ (в който Божков е работил до преди четири години) своя публикация от 2001 г., озаглавена „Приключения и интриги в Бургаския университет“ („Проф. д-р Асен Златарон“, б.а.).
В статията се разказва за „лудориите“ на бивш служител на СИК – Димитър Вергиев, който „след като приключил активна творческа дейност в групировката, е решил да атакува и Алма матер, където, изглежда, му бяха обещали да завърши безпроблемно, ако си плаща редовно“.
Божидар отказва да изпълни молбата, най-малкото защото е напуснал „Сега“ през 2011 г.
Но пък покрай тази история припомня във Фейсбук за бурното минало на Вергиев, който днес е доктор по икономика и доцент по икономика и управление в Колежа по туризъм в Благоевград.
"Една от преподавателките му в бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“, казва се доц. Дидка Димитрова, нещо се запъна, не му писа гарантираната тройка. Вергиев събуди дълбоко скатания си от времената на СИК нрав, та скочи и я наби. Жената получи тогава подкрепа само от семейството си и някои по-смели медии. В университета я посъветваха да си мълчи, за да не петни името на един от "най-знатните" му студенти. Затова тя така и не подаде жалба в полицията, но съпругът й изпадна в тежка депресия, разболя се от скоротечен рак и не след дълго подир случката умря", пише Божков.
Той припомня и как Димитър Вергиев е станал студент, въпреки че дипломата му за средно образование е 3,27. По онова време сикаджията е бил второкурсник и е учил по специално изработена за него програма, предвиждаща да вземе четири семестъра за една учебна година. Каквато програма в университета можеха да получат само студенти, които в първи курс са имали успех най-малко 5.00, а неговият е 2.90, понеже е имал и непоправени двойки, допълва журналистът.
Целият коментар на Божидар Божков е препечатан в сайта Mediapool, като колегите си слагат свое заглавие: "Помните ли Димитър Вергиев от СИК? Сега е уважаван професор..." Историята вижда бял свят и в бургаския сайт „Флагман“.
Преди 15 години, когато Божков пише статията за битата преподавателка Дидка Димитрова, Вергиев не реагира, нито прави опити да опровергае изнесената информация.
Днес обаче той се чувства засегнат, че някой е дръзнал да припомня на света с какво се е занимавал преди да стане доцент и е завел срещу Божков две съдебни дела – наказателно от частен характер за клевета (за препечатката във „Флагман“) и гражданско за непозволено увреждане. Второто е спряно, докато излезе решението по първото.
Наказателното е започнало в Районен съд – Бургас през декември м.г. Божидар Божков разказва, че още на първото заседание се е опитал да предостави на съда официален документ от "Флагман", че никога не е бил техен служител, нито външен автор. Че не може да бъде подсъдим за статия със заглавие на редакцията, пък била тя на основата на неговия текст в социалната мрежа.
Съдията по делото обаче Светлин Иванов не приема тези аргументи.
Отхвърля и искането на Божков да бъде разпитана като свидетел доц. Дидка Димитрова. Нейните показания биха хвърлили повече светлина върху фразата, „засегнала“ Вергиев и цитирана в исковата му молба: „бяха му обещали да завърши безпроблемно, ако си плаща редовно".
Съдия Иванов отсъжда, че нейният случай няма връзка с настоящото дело и не допуска тя да бъде разпитана.
Второто искане на Божков е да се прецени дали поведението на адвоката на Вергиев не нарушава добрия тон в съдебната зала, защото се е държал агресивно към журналиста по време на заседанието. Наместо произнасяне, съдия Иванов отговаря: „Г-н Божков,
няма да ми казвате какво да правя.
Аз не се чувствам обиден. Разигравайте си коня във вашата поляна". Историята с коня е отразена във „Флагман". Сайтът описва как адвокатът на Вергиев се е държал по време на заседанията "истерично". Пак там се разказва и че Божидар Божков е ходил до съда, за да погледне протокола от въпросното заседание, но репликата за коня я нямало вътре. Все пак, той пуснал искане тя да се добави.
И за да е пълна картината, ще добавим, че за сметка на това съдията приема всички искания на адвоката на Вергиев. Прието е изслушването на приятел на доцента, който да разкаже колко зле се е почувствал Вергиев, след като прочел въпросния пост във Фейсбук.
Делото трябваше да приключи в началото на март, но бе отложено заради неосъществения разпит на още един „ключов“ свидетел, поискан от Димитър Вергиев.
Това е бившата журналистка от в. „Шоу“ Мария Николаева. Какво толкова има тя да каже срещу колегата си Божидар Божков не знаем, но явно е нещо много важно, тъй като заради нея съдия Светлин Иванов отлага четенето на присъда вече за втори път.
Следващото заседание ще е на 21 април, когато Мария Николаева най-сетне трябва да даде безценните си показания пред съда, които да „заковат“ Божков.
Бележка от автора
Предателското отношение вътре в журналистическата гилдия (като това на Мария Николаева) не е от вчера. Знам какво е колегите да не те подкрепят. Когато мен ме съди заместник-кметът по строителство в Бургас (сега депутат) Костадин Марков за публикации, които извадиха на показ кои фирми бяха в бизнеса с "малките" поръчки на общината през първия мандат на кмета Димитър Николов и кой стои зад тях, как общината възлагала тези поръчки директно на юридически лица, посочили недействителни адреси в Търговския регистър (да се чуди и мае човек как общинските чиновници са ги откривали и са им отправяли апетитните оферти), много хора гледаха сеир, а когато съдът ме призна за виновна и по двете дела, публикуваха с удоволствие в медиите си "новината".
Казвам тези думи като един рецидивист клеветник - разследваща журналистика в България отдавна няма. Ние се самоунищожихме като гилдия в угода на властта, която за награда ни направи зависими от самата нея. Поне на 90 процента с медиите е така. Лично аз в бъдеще ще се замисля много, преди да бръкна в огъня за поредната порция чужди кестени (строителни фирми, пропищели от наглия рекет, се кълняха, че ще свидетелстват в съда, но после размислиха, че никога повече няма да видят поръчка, и се отказаха да свидетелстват). По същество делото срещу Божидар Божков е абсурдно и би трябвало да го оправдаят.
Но и аз доказах в същия съд, че двете фирми, които са изграждали детските площадки в Бургас по това време и които са били чести подизпълнители по други по-едрички поръчки, са създадени дни след встъпването на кмета и неговия заместник във властта, че са нямали никаква строителна история, никакъв опит, че едната се е водила собственост на бившия шофьор на кмета, а другата - на приятел на неговия заместник, че седалищата им се водят на фиктивни адреси, че нямат персонал, и т.н., и т.н., но в съда ми лепнаха клеймото „клеветник“ за цял живот (Един от съдиите, който ме призна за виновна, бе същият Светлин Иванов, който съди сега Божидар).
А колегите, които публикуваха „победата“ на Марков, дори не ме потърсиха за коментар. Затова „Десант“ няма да замълчи в случая по случая „Вергиев срещу Божков“.
