Хубавото не може да се прави от лошо

По време на честванията на 138-годишнината от освобождението на България от турско робство държавният глава на Република България избегна да употреби свързани с  българската емоционалност думи като „робство“ или „иго“. Докато вицепрезидентът Маргарита  Попова – от висотата на Шипка – ясно и точно изрече: „Нека от от този връх днес клетва да дадем да не подменяме историята, да радеем за родолюбиво образование, поверено в ръцете на посветени и патриоти.

И не приемаме никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за „съжителство“, за „присъствие“, вместо за робска участ, продължила пет века по българските землища и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение“.
На този свят за българите ден се появи и един манифест „За републиката", замислен от политолога Евгений Дайнов в съавторство с колегите му Огнян Минчев и Антоний Тодоров и културолога Александър Кьосев. „Няма ляво, няма дясно – днес има единствено гражданите срещу мафията" – звучи в документа. В него се говори за „чиста и свята република“, за която ратува Васил Левски, само дето името му го няма в т. нар. манифест.

Самата дума „манифест“ директно напомня за „Манифеста на комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс и за „призрака на комунизма, който броди из Европа“. А сега в манифеста „За републиката“ това звучи: „Един призрак броди из България – призракът на българското гражданско общество“.
Хубаво не може да се прави от лошо – професорът инициатор, закърмен и израснал с червеното мляко, е лошото, което не може да прави хубаво. Друго – неманифестно – са имали предвид старите римляни, когато са казвали: pro bono publico (за добро на обществото) и res publica (обществена работа).

На 9 март пък в залата на храма „Христос Спасител”  в Москва руският патриарх Кирил награди  от името на Международния фонд „Единство на православните народи” българския патриарх Неофит. И пак стигаме до „хубавото“ и „лошото“ – в случая лошо е, че главата на Българската православна църква бе в компанията на Симеон Сакскобургготски – един „цар“, който съди „царството“ си за имоти!

Все пак през отминалите дни се видя и нещо наистина хубаво: стана ясно, че доцент Марин Генчев – неврохирург и университетски преподавател в Германия – започва да оперира в софийската болница „Св. Анна“, т. е. завръща се, за да лекува в родината си. Въпреки че месечната му заплата тук е колкото е изкарвал в Германия за 5-10 часа. Та той, с похвална благост и родолюбие изрече: „Смятам, че за моите деца България ще е много по-добро място, отколкото Германия. За мен е важно да знаят откъде идват”.  Засега децата му са пет – да са живи и здрави!

Постъпката на д-р Марин Генчев е лъчезарен пример за отлично възпитание от родителите му. Гените не падат далеч от ДНК-то. Неговият баща арх. Христо Генчев е един от най-ерудираните живи българи – архитект, урбанист, учен, геополитик!
Когато една журналистка запита арх. Генчев „Каква е формулата да останеш нормален съзидателен човек в тежко време?“, той отвърна: „Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите желания, да се пребори с алчността – отровата, която съсипва и разяжда“.
Звучи като Божия заповед...

В категории: Горещи новини , Трибуна