В продължение на много векове топеното масло Ги (или Гхи) се е смятали в Индия за мярка за добро материално състояние. Още в най-стари времена то е било наричано „течно злато“ и за богатството в един дом са съдили по това колко запаси от него има. Маслото било популярно във ведическите писания като „храна за мозъка“.
То се използва масово в кулинарията на Изток, а също и в козметиката и масажите за приготвяне на кремове за тяло. Но най-популярно е с целебните си свойства.
В аюрведичните процедури с него се промиват очите, защото подобрява зрението. То спомага за доброто храносмилане, проявява овлажняващо действие и способства за регенерацията на клетките, засилва обмяната на веществата, прави тялото по-гъвкаво, тъй като се явява нещо като „смазка“ за съединителната тъкан. Целебното масло съдържа витамини А, Е, никотинова киселина, а също и такива ценни минерални вещества като натрий, калий, калций, фосфор, магнезий и желязо.
Макар че съществуват противоречиви мнения, все пак хората с по-високо ниво на холестерина или страдащи от затлъстяване трябва да бъдат по-внимателни при употребата на Ги.
Ако не ни е предписана някаква специална диета, то е най-добре да готвим храната си с топено масло. По качествата си то не отстъпва на другите растителни масла, а някои изследователи дори твърдят, че ги превъзхожда. При това притежава несравним вкус, определян като „сладко орехов“. При загряването си отделя чудесен карамелен аромат.
Не се препоръчва обикновеното масло да се задушава или запържва, тъй като се състои от 80 % млечни мазнини, 18 % вода и 2 % белтъчини, които при температура от 120 градуса започват да загарят. В топеното масло тези твърди белтъчни частици отсъстват.
Ароматизираното краве масло придава особен характер на трапезата, докато ароматизираните топени аналози, приготвени с листа къри, свеж джинджифил, куркума, черен пипер, позволяват да се получи нужният във всеки конкретен случай оттенък на вкуса. Достатъчно е да добавим от него към сварените на пара зеленчуци и те ще „оживеят“, сдобивайки се с приятен вкус.
Никак не е трудно да си приготвим сами маслото Ги у дома. Само ще ни е нужно да отделим малко повече време за обработката му. Процесът може да се ускори, ако добавим в него щипка лимонтозу или няколко чаени лъжички лимонов сок, но по-добре е все пак да го приготвим по традиционния метод. Най-общо той включва стопяването на масло на слаб огън и в процеса на кипенето му ще се изпари всичката вода, а лактозата, която му придава сладкия привкус, ще се разтопи и ще придобие златист цвят.
Ги може да се приготвя и на котлон, и във фурна.
И така, каквото и да е количество Ги – било то половин или пет килограма, се получава по един и същи начин, нужен е съд в зависимост единствено от силата на огъня и вместимостта на съда за съхранение на готовото топено масло. Независимо какво количество ще приготвяте, при всички случаи се оставя 8 см свободно пространство над повърхността на маслото.
За да го получите от 2 кг краве масло, ще са ви нужни 5-литрова съдина от тежък метал или млековарка; цедка или голяма метална решетъчна лъжица, половинлитров буркан, черпак, голямо сито, парче ленен плат или четирислойна марля и чиста кана, бидон или глинена делвичка с плътно прилягащ капак.
Взимате краве масло с възможно най-доброто качество, най-добре е да е домашно приготвено или мандраджийско. Като начало е достатъчно то да е 0,5 – 1 кг, но помнете, че като краен резултат ще получите не повече от 1/3 от това количество. То се приготвя по време на новолуние.
Маслото се слага в тенджера и се разтопява на бавен огън, без съдът да се захлупва с капак. Когато се стопи, котлонът се намалява още и „варенето“ продължава. На повърхността се образува бяла пяна – това е белтъкът, останал от млякото. Тя не трябва да се отстранява или разбърква. Целият смисъл е в това да се отделят мазнините от белтъчните съединения, т.е да се изчистят.
От време на време трябва внимателно да се повдигне тази пяна с края на ножа и да се разгледа маслото. В началото то прилича на жълто-бяла суспензия с плаващи люспички „сняг“. По време на приготвянето то ще става все по-прозрачно и ще може да се види дъното на съда. Това е първият критерий за готовност на маслото. Практически едновременно с това ще се почувства сладникавият орехов аромат, който се носи от Ги, което всъщност е вторият критерий, че то вече е готово.
Тогава трябва да се прецеди в приготвения за съхранението му съд през ленена кърпа или няколко слоя марля. Следва да се внимава в маслото да не попада пяна. Ако това се случи, просто тя се обира с чиста суха лъжица. Съдът се оставя открит, докато Ги изстине. Ако се похлупи, ще се образува конденз и в маслото ще попадне вода, а с нея и бактерии. И то ще може да се съхрани за по-кратко време. Капакът се слага чак като се втвърди добре.
По желание в него може да се добавят подправки. Най-подходяща е куркумата – тя подпомага храносмилането, поддържа оптималната чревна флора, намалява метеоризма и притежава тонизиращи и антибиотични свойства.
За целта се взима половин чаша от още неизстиналото Ги. В марля се сивма ½ ч.л. куркума на прах и през марлята отделеното масло се излива в съда с основното количество. След като то се втвърди, придобива ярък зелено-жълт цвят и още по-наситен аромат.
За ароматизирането му с други подправки, те се сипват в чиста марля, която се потапя в още топлото масло, оставя се да престои половин час в него и после се изважда.
Ги не само може да се съхранява неограничено дълго време, без да променя своите вкусови и хранителни качества, но и колкото повече стои, толкова повече се подобрява качеството му. При това може да се държи както в храдилник, така и на стайна температура.
