И ВКС намери Наско Анастасов за виновен в отклоняването на държавни пари за ремонт на джамии и църкви, но оправда съучастниците му
Автор: Десант
Помните ли го - „Перфектната буря”, американски екшън от вече далечната 2000 година, с участието на Джордж Клуни. Знаете ли обаче, че има и български съдебен трилър със същото име. При това взет направо от живота.
През 2009 г. тогавашният областен управител на Разград Наско Анастасов измисля и реализира нов сценарий на популярната лента.
Според негова докладна до Комисията по бедствия и аварии, на 19 март 2009 г. в област Разград се е вихрила унищожителна буря – направо ураган, която е причинила сериозни щети на десет църкви и джамии, като за тяхното възстановяване е необходима спешна държавна помощ.
Анастасов иска и получава 735 671 лева, разпорежда се с тях и в крайна сметка нанася на държавния бюджет щети, оценени на 512 762 лева. Което не остава скрито за правосъдието.
Година по-късно Наско Анастасов и още седем човека са изправени пред съда в Търговище. Любопитна подробност е, че делото тръгва там, а не в Разград, тъй като в „губернията” на областния управител всички съдии си правят отвод. Това е началото на тази съдебна сага, продължила цели шест години и преминала през всички съдебни инстанции.
А ето и краят на историята, доколкото решенията на Върховния касационен съд (ВКС) не подлежат на обжалване. Висшите магистрати потвърдиха издадената от Варненския апелативен съд присъда „лишаване от свобода за 1 г., отложена за срок от 3 г.” на бившия областен управител на Разград, но оправда всички останали подсъдими.
На практика обаче, на трета инстанция, както преди това и във Варненския апелативен съд, Наско Анастасов е оправдан по тежките обвинения - по чл. 282, ал. 2 от НК (престъпление по служба); чл. 219, ал. 3 от НК (умишлена безстопанственост) и чл. 311, ал. 1 от НК (документно престъпление).
Така ексгубернаторът на Разград се оказва виновен само за нецелево разходване на бюджетни средства.
Както вече споменахме, съдебната сага започва в Търговище. През февруари 2015 г. магистратите от тамошния окръжен съд намират Наско Анастасов за виновен и в престъпление по служба, умишлена безстопанственост и документно престъпление и го осъждат на 2 години и четири месеца (условно).
За виновен е признат и заместник областният управител Бехчет Сюлейман, който получава условна присъда от 2 г. и 2 месеца заради неупражнен контрол.
Собствениците на двете фирми, извършили мнимите ремонти – Бейти Хаджийонуз и Марио Иванов, получават условни присъди от по 10 месеца за съставяне на документи с невярно съдържание.
Останалите обвиняеми, които са работили тогава в Областната управа в Разград – Татяна Борисова, Цеко Цеков, Бейхан Касимов, както и лицензираният оценител Денислав Дочев, са признати за невинни.
Именно тези първоинстанционни присъди падат във Варненския апелативен съд, а в крайна сметка – и във Върховния касационен съд. Остава присъдата срещу Наско Анастасов, която още апелативните съдии в морската столица намаляват от 28 на 12 месеца условно лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.
В мотивите на ВКС за потвърждаването на тази присъда се изтъква, че решението на Варненския апелативен съд е предопределено още с обвинителния акт, внесен първоначално в Окръжен съд – Търговище.
Става дума за това, че именно според обвинението Анастасов „не е положил достатъчно грижи…” като „въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на …” своите четирима подчинени, т. е. не е бил обвинен за нищо друго, освен за самото контролиране на подчинените му лица. В резултат на което с произнасянето на осъдителна присъда за престъпление по служба, умишлена безстопанственост и документно престъпление съдът влиза в противоречие както с обвинителния акт, така и със самия себе си, тъй като споменатите не-престъпления са посочени в мотивите за решението на съдебния състав.
И за да разберете докрай мотивите на ВКС или за да се почувствате окончателно объркани, запознайте се и със следния абзац от решението на висшите магистрати: „Очевидно е, че осъждането на Анастасов в първата инстанция е станало за сметка първо на процесуално недопустимото разширяване с присъдата на обвинението срещу него, а не единствено поради последващата „липса на конкретизация (от съда) с какви точно действия или бездействия подсъдимият е извършил това престъпно деяние”.
Цитираните пропуски в първоначалния обвинителен акт по-късно се пренасят автоматично и в протеста на прокуратурата срещу решението на Варненския апелативен съд да оправдае Анастасов и останалите подсъдими по тежките обвинения, което дава основание на ВКС да отхвърли касационната жалба на държавното обвинение срещу решението на апелативните съдии във Варна.
В решението на ВКС се посочва, че неоснователността на касационния протест по чл. 311 от НК относно подсъдимите Хаджийонуз и Иванов произтича пряко от същата неоснователност спрямо Анастасов – щом той е оправдан като извършител, отпада и отговорността на неговите помагачи.
Междувременно точно преди година (т.е. преди първоинстанционата присъда за „Перфектната буря”) Наско Анастасов за втори път осъди прокуратурата по Закона за отговорността на държавата за вреди, нанесени на гражданите – и в двата случая заради несправедливо обвинение.
Бившият областен управител искаше 25 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди вследствие на разследването и процеса за незаконната според прокуратурата сделка с хижата на Областна администрация-Разград в местността Пчелина.
По време на разследването и процеса, продължили общо близо 3 години, държавното обвинение твърдеше, че с тази сделка са нанесени над 200 000 лв. щети на държавата.
Делото веднъж завърши с оправдателна присъда в Окръжен съд-Разград, но Апелативен съд-Варна го върна за ново разглеждане, след което последва втора оправдателна присъда, която прокуратурата не протестира.
В решението си по гражданското дело, заведено от Анастасов срещу прокуратурата, посочва, че подсъдимият е претърпял вреди от разследването – изпаднал в депресия, заболял от диабет, имало отражение и на политическата му кариера, тъй като се наложило да се оттегли от листата на БСП за местните избори през 2011 г. Съдът обаче не уважи гражданския иск от 25 000 лв., а определи обезщетение от 7000 лв.
И с риск да изгубите „Перфектната буря” в едно скромно барбекю – научете за какво Наско Анастасов за първи път осъди прокуратурата. Става дума за изгубеното от нея дело за незаконното, според държавното обвинение, барбекю към вилата на Областната управа в Разград. След това дело Анастасов предяви граждански иск към прокуратурата за 50 000 лева, но съдът постанови да му бъдат изплатени 9000 лева.
Така като се тегли чертата, се оказва, че прокуратурата има пет загубени дела срещу Наско Анастасов – три наказателни и две граждански.
Едното от тези дела – това за „Перфектната буря” - може да се нарече условно загубено, тъй като срещу Анастасов все пак има произнесена присъда по едно-единствено обвинение.
Остава въпросът за загубения авторитет на държавното обвинение, в частност, както и към съдебната система, в цялост. Но понеже няма закон за отговорността на съдебната система за вреди върху имиджа й, причинени от самата нея, то случилото се може да се използва единствено като обяснение за стопяването на този авторитет.
