Пет години ДС търси либе за дъщерята на Геме Димитров

Автор: Борис Цветанов

Фалшиви Ромео и Жулиета винаги са били на въоръжение в тайните служби. Възпети са не само в шпионски романи, но дори в рими – ето: „тайфуни с нежни имена / около разузнавача бушуват,/ врагът за уловка си служи с жена – / платинено руса лъвица“. Тъй като няма да познаете автора, разкриваме ви го веднага: това е Петър Стоянов, бъдещ президент на страната, а през осемдесетте години на миналия век – пловдивски поет с китара...

Не е подминал апетитната хапка „шпионски романс“ и неотразимият Васил Гендов – преди 90 години той снима лентата „Военни действия в мирно време“.
От самото си създаване българските тайни служби имат слабост към „любовта е море“ и винаги са намирали удавници. С малки изключения, за едно от които ще разкажем...
Класика в дейността им е случаят с Лилия Константинова, супер агент на Трета секция, за която разказахме. Друга класика е агент номер 1519. Не знаем името му, за разлика от случая с Лилия, която доживя до преклонна възраст и разхожда всеки ден кученцето си от Военната академия до Орлов мост.

Агент 1519 има задачата да плени чаровната сестра на Никола Гешев – Еленка, по време на изселването й във Велико Търново. Той пристига в старата столица под прикритието на бивш офицер. Еленка е красавица (била е мис София), музикантка, намерили са й дребна работа в кооперация, но само тя изкарва пари – майка й е възрастна, сестричката й Стефанка пък е болнава... Затова дава и уроци по пиано на паралии търновки.
„Използвах всеки повод да ги посещавам, да разговарям и разпитвам“ – пише в отчета си 1519. Демек, да напипа къде се крие топченгето. През 1947 г. той кани жените на Коледа. Майката Райна усеща паяжината, дърпа Еленка, но момичето е вече пленено от шпионина. „Мъжът е хубав, напорист и представителен, а Елена дълго време е самотна“ – отбелязва историкът Андрея Илиев. Работата върви към класика, но пак класически 1519 се влюбва сам той в обекта си и... на бърза ръка е отзован.

Първото ми запознаване с Анастасия Мозер беше по съвременному виртуално. В годините на развития социализъм киснех до полунощ край ВЕФ-а, за да чуя „Гласът на Америка“ и водещата, както тогава се наричаше Анастасия Димитрова. Беше превъзходна.
После бях първият журналист, който взе интервю от нея, стъпила на родна земя след 30 години раздяла.
Отговарям на напиращия въпрос защо тя не стана българската Желязна лейди. Защото беше широка душа, а видят ли такава, всеки кара направо през нея с непозволена скорост. И защото наоколо й веднага изникнаха като гъби след дъжд дървени глави.

Иначе, колкото баща й (писахме за това) беше политически шарлатанин, мошеник и алчен за долари, толкова Анастасия бе негов антипод. Носеше у себе си нещо от майка си, която в първите години на емиграция пленяваше вашингтонския елит с български бродерии, за да изкарва някой и друг долар за себе си и за Геме...
Знаем, че баща й два пъти бяга от страната и е осъден като шпионин. Демократичното царско правителство, за което Сульо и Пульо ронят сълзи, забранява на още петгодишното момиченце да стъпи в което и да било българско училище. И то започва образованието си като частна ученичка, после си учи редовно в гимназия. Само че още като деветгодишна ДС наблюдава и сянката й. Защото някой е пуснал мухата, че може да бъде отвлечена от американците...

А е било ученолюбиво девойче, което расте под грижите на баба си. Самата тя пък се грижи за братчето си  Сашко, което е болнаво и не може да ходи без чужда помощ.
След като през 1962 г. й се разрешава да замине при родителите си, Анастасия завършва френска филология в престижния университет в Джорджтаун, после специализира романски езици и литература в „Джордж Вашингтон“. Работи и като административен сътрудник по старогръцки проучвания в университета във Вашингтон...
Омъжва се за слависта българист, бивш капитан от американската армия в Берлин – Чарлз Мозер.

През 1957 г., тридесет и двегодишният (иначе отдавнашен наш познат) офицер от ДС Петър Стоянов запретва ръкави, подобно на Казанова, да сваля двадесетгодишната Анастасия, наричана от приятелките си Сузи. На служебен език – взема я на „директно ръководене“.
Заврънкал я, опитвал се да й внушава да не мисли за САЩ и баща си, урежда я на работа в една фабрика за копчета, даже изкрънква малко по-голяма от на другите момичета заплата.
Като не станало нищо с бившето партизанче, лепнали на Сузи ново момченце. И с него – все тая. Ако тия български „бон(д)синьори“ бяха поне малко психолози, щяха предварително да си знаят, че Анастасия не може да бъде някое от „момичетата на Бонд“. Тя го е доказала още като стъпва в гимназията.

Тогава някаква си директорка веднага цъфва при нея с демонстративна декларация: да подпише, че баща й е враг на народа. Четиринадесетгодишното девойче се изправя и удря по чина: „Аз съм непълнолетна, не мога да преценя какъв е баща ми, допуснал ли е нелоялни постъпки спрямо родината си. Ето защо не мога да подпиша такъв документ – малка съм!“.
Една млада жена, която е била желязно момиче преди пет години, е естествено да познае със сърцето си що за донжуановци й свалят звезди от небето. Намери се някакво авторче преди години, което си съчини историйка за гимназистче доносниче, което въртяло любов със Сузи, ама това са обичайните тъпотии.

Идеята на ДС Сузи да се омъжи е целяла окончателното й обвързване с България и като така да смекчат гнева на баща й относно страната ни. Да станел по-лоялен – пише в информация един от офицерите на тайната служба. Доколкото въпросът е бил сериозен, личи и от факта, че лично тогавашният министър на вътрешните работи Георги Цанков се включва в „акцията“ и през месец-два кани в кабинета си Анастасия на благи приказки. Да я увери колко му е на сърце – на него и на народната власт. Мнението си за генерала Сузи излива пред приятелки: „Грубо, недодялано човече. И невъзпитано“. Разбира се, това тутакси става достояние в ДС, защото освен кандидат-любовници, ченгетата обкръжават Сузи и с приятелки-доноснички.

Една такава ще открадне от дамската й чантичка пълномощното, изпратено от баща й, за да може да продаде апартамента на „Граф Игнатиев“. Преди това пак е имало пълномощно, но то е прехванато още в пощата. След третото ДС вдига ръце...
Стигат и до съветските си съветници. Тогавашният баш съветник – полковник Козлов, дава зелена улица Анастасия да замине при родителите си. Геме хвърля шапка до небесата и събира тайфата на „другарска вечеря“. Зажаднелите за кьорсофри земеделски мъченици, вдигат тост след тост за щерката и за това, че „България ще бъде земеделска!“. И сега желязното момиче става, удря по масата, както едно време по чина: „Вие сте едни некадърници, които не само че не искате да размърдате мозъците си, но и сте се скрили в миши дупки... Нямате изобщо истинска представа за това какво става в България!“. Това слага край на банкета...

Десет години по-късно, когато Геме заминава за по-добрия свят, започват битките кой да води бащината дружина. Ние сме писали за недостойните удари в гърбовете в Българския национален комитет. Започват да валят клевети, че Мозер е агент на ДС, на КГБ, на ЩАЗИ, на Мосад...
Анастасия си понася кръста и години наред работи в „Гласът на Америка“.  След пристигането си в България с цел да вдъхне нова кръв в изнемогващото БЗНС, блюдолизците отново извадиха скелети и стари дантели из гардеробите, изровиха и томахавките.
Но госпожа Мозер си остана единствената, дошла в политиката ни без нищо и тръгнала си без нищо...


В категории: История , Горещи новини