Част от билките понякога помагат, но в други случаи може да вредят
Много хора упорито отказват да приемат назначените им от лекарите медикаментозни препарати с твърдението, че не искат „да се тровят с химия“.
Но и популярните лечебни растения не винаги са така безопасни, колкото си мислим. Нека прегледаме един списък с примери за такива билки.
Да започнем с легендарния женшен. Той може да се приема, за да ни ободри, особено ако работим нощна смяна, като за разлика от синтетичните препарати, няма да изтощи организма ни. Лековитият корен има и много други полезни свойства – снижава нивото на холестерина и глюкозата, което е много важно за профилактиката на диабета; подобрява зрението при начални стадии на глаукома; повишава тонуса на кръвоносните съдове и нормализира ниското кръвно налягане. Но може и да е опасен. Така например препаратите от женшен не бива да се приемат от деца до 12-годишна възраст; от страдащите от безсъние; при повишена възбудимост и епилепсия. Противопоказен е също при хипертония и нарушения на сърдечния ритъм.
Женшенът не бива да се приема едновременно с кофеин, тъй като ще усили неговото действие, което ще доведе до повишена възбудимост и раздразнителност. А също така не бива да се смесва и с лекарства за подтискане на централната нервна система като барбитурати, невролептици и транквиланти, защото те са негови антагонисти.
Обръщайки се към лекар, винаги го предупреждавайте, че се лекувате с билки или пиете билкови чайове. Те често са несъвместими с лекарствените препарати. Не трябва да се използват редица лековити треви и при бременност. Много от тях са токсични за плода и могат да доведат до аборт или вродени патологии.
Гинко билоба е едно от петте най-популярни целебни растения по света. Екстрактът от листата му съдържа повече от 40 активни вещества. Те правят стените на кръвоносните съдове еластични и предотвратяват образуването на тромби. Препаратите от тях ни защитават от инфаркт и инсулт, атеросклероза, аритмия и астма. Препоръчват се и при влошаване на паметта, световъртеж, шум в ушите, понижение на слуха и зрението.
Гинкото съдържа много антиоксиданти, което позволява да се използва в борбата срещу стареенето.
Но ако човек взима антикоагуланти и разреждащи кръвта средства като тривиалния аспирин например, то не трябва да го приема, тъй като намалява тромбообразуването и взаимодействието му с подобни препарати може да доведе до прекалено разреждане на кръвта и дори до инсулт.
Хранителните добавки с него не се препоръчват и за хора, на които скоро им предстои операция, а също и при бременност. Противопоказно е и при епилепсия, защото намалява действието на противоспазмените препарати и това може да причини засилване на припадъците.
Дори безобидната уж валериана може да ни навреди. Преди 300 години тя е била включена във фармакопеите на повечето страни по света. Народната медицина използва растението като тонизиращо и успокояващо средство при нервни разстройства – мигрена, стенокардия, безсъние. То помага и в комплексното лечение на базедова болест, спазми на хранопровода, болести на черния дроб, жлъчните пътища, астма.
По време на лечението с валериана обаче трябва да се откажете от алкохола, тъй като той засилва действието й. Дори ако тя ви помага да се справите с безсънието, не злоупотребявайте с приема й – щом сънят се регулира, лечението трябва да се прекрати. Ако билката се прилага повече от 2-4 месеца, проблемите със заспиването може да се проявят отново и ще се наложи да се борите с тях с много по-силни средства.
Дълъг е и списъкът с лекарствата, които са несъвместими с валериана. Преди всичко това са бета блокерите, които широко се използват в лечението на хипертония, исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност. Тя не трябва да се взима и успоредно с бензодиазепините и барбитуратите. На всяка цена трябва да се откажете да я приемате поне една седмица преди операция, тъй като билката отслабва действието на наркозата. В списъка с нежеланите й партньори влизат също антидепресантите, жълтият кантарион и препаратите на негова основа.
Сериозните научни изследвания на целебните свойства на ехинацеята датират едва от миналия век, когато е открита способността й да активира защитните сили на организма.
Хранителните добавки с нея се използват при заболявания, свързани с отслабването на имунитета: след продължителен прием на антибиотици и химиотерапия, както и при хронични възпалителни процеси. Тя помага и при натравяне с пестициди, инсектициди и тежки метали. Препаратите на основата на нея потискат бактериите и вирусите, помагат да се борим с грипа, с острите вирусни инфекции, херпес, стоматит, обриви, изгаряния и незаздравяващи рани. Доказана е и ефективността на ехинацеята при ревматизъм, полиартрит и възпалителни заболявания на женската полова система.
Но билката не бива да се приема от хора, които страдат от автоимунни заболявания – ревматоиден артрит, множествена склероза, базедова болест, левкоза, колагеноза и пр. Противопоказен е приемът й и при СПИН, тъй като медикаментите за лечението му са несъвместими с активните вещества на ехинацеята. Тя не трябва да се взима и при туберкулоза. Не може да се използва успоредно и с противогъбичните средства, тъй като тази комбинация е токсична за черния дроб.
Стигаме и до жълтия кантарион – една от най-любимите и популярни лечебни треви по света. Той е известен със своето кръвовъзстановяващо, регенериращо, успокояващо и жлъчегонно действие. Билката спомага за зарастването на рани и премахва възпалението. Прилага се и при изгаряния, рани, ринит и др.
Главното действащо вещество на жълтия кантарион – хиперицинът, регулира работата на „хормона на радостта“, явяващ се невромедиатор на серотонина, като прави това много по-меко, отколкото антидепресантите. Вече е установено, че на действието на растението се поддават също и емоционалните разстройства и старческата депресия.
Лечението с препарати на основата на жълтия кантарион обаче е противопоказно при повишена температура, хипертония, гастрит и язвена болест. Мъжете си струва да помнят, че продължителният прием на билката – повече от три месеца – снижава потенцията.
По време на лечението с нея трябва да се прекрати пиенето на алкохол и кафе, както и консумацията на шоколад и пушени храни – такъв „коктейл“ може да доведе до мигрена.
Тъй като жълтият кантарион може да доведе до фоточувствителност, на светлокожите блондини и рижавите хора не е препоръчително след приема му да се излагат на слънце или да се припичат на плажа. По принцип при лечение с него през лятото следва да се използва козметика за защита от ултравиолетовите лъчи.
