Сега на мода са самотните майки и еднополовите двойки, а някога за тези неща имаше другарски съд
Като няма кураж да се омъжи, поне да ми роди внуче от някого“ – натъжено сподели преди години една някогашна моя съученичка, имайки предвид дъщеря си. И ето че наскоро я срещнах доволна, с внуче на детската площадка в парка, което обаче най-вероятно няма да знае кой е баща му.
Неволно си припомних един случай, който доста години оказваше влияние върху личния ми живот.
В селото ни някога се провело общоселско събрание за морала. Някак си по комшийски, Пена и Пешо почнали да интимничат. Това става по соцвремето, когато предпазните средства все още не бяха разпространени, и Пена забременяла. Обвинили я в неморалност. А родителите на Пешо в никакъв случай не искали да имат неморална снаха. И успели да „морализират“ сина си.
След месеци клюкарства из целия район, когато бременността на съседката станала очевидна, партийният секретар организирал ново общоселско събрание. На него след редица изказвания на морализаторстващи другари другарският съд задължил Пешо да се ожени за Пена и въпросът да бъде решен. Така щяло донякъде да се поизчисти и опетненото от тях име на населеното място.
Не знам как са се развивали нататък съседските отношения, но решението на „съда“ не бе изпълнено. Пена роди и отгледа сама рожбата си под постоянните неблагосклонни погледи на съселяните си. Детето й стана контингент на милицията, дан за което имаше и фактът, че го наричаха „незаконороденото“. А Пешо се запиля някъде на гурбет и остана несемеен за цял живот. Не посмя повече да се сдружава и интимничи с представителки на другия пол. И повече не се мярна в селото – погребали го племенниците му, без никой да разбере кога и къде е умрял.
Месеци наред след описаното събрание, баща ми и майка ми обсъждаха случая вкъщи, като осъждаха и обвиняваха и единия, и другия. И ме предупреждаваха колко било опасно да се поставям в близки отношения със съвременно момиче. Можело да забременее и да ме заставят да се оженя за нея.
Заради това и се учудвах на дружбата между мои съученици и съученички, когато бях ученик в гимназията. Някои от тях интимничеха дори публично и почти едновременно с абитуриентския бал вдигнаха сватби.
В мен се беше влюбила отличничката Маргарита – често засичах нейния искрящ поглед, с който ме гледаше. Но аз избягвах каквито и да са по-особени или по-продължителни разговори с нея. Приятелките й често ме увещаваха: „Обърни й малко внимание – отидете заедно на кино, на разходка... Не виждаш ли как страда момичето – толкова силно се е влюбила в теб?!“
Но аз си мислех: „Да, да! На кино, на разходка и току-виж забременяла и... отиде ми следването! Да си остана после без висше образование заради една влюбена Маргарита – как не!“.
Подобни мисли продължиха да ме спохождат и сетне. През цялото си студентство не успях да се отърва от мисълта, че колежките ми дебнат някого, за да забременеят и да го заставят след туй да се ожени за тях. Щото иначе може да те обвинят за аморален, извратен и пропаднал тип!
В Лондон, където вече живея през повечето време, сега е голяма чест да си самотна майка! Държавата поема изцяло издръжката ти и не се интересува кой е бащата.
Поради което някои хитри африканци се завъртат покрай кандидат-самотните майки и сетне живеят на техен гръб, разбирай – на гърба на данъкоплатците. Те смучат част от помощите и привилегиите им и не им се налага да работят – един вид това им е основната работа. Чувал съм, че подобни явления се срещат и в България като патент на едно малцинство – всички знаем кое.
Спътничката ми в самолета се оказа българка, която летеше за Пловдив с някакъв мароканец. Тя ми се похвали, че в едно пловдивско село си има „съпруг по документи“.
Мароканецът щял да остане в хотел под тепетата, когато тя иде при мъжа си.
Че много от българите, работещи в чужбина, си имат и тук, и там жена – това отдавна не е тайна. Но че и гурбетуващите българки си имали по двама мъже – това едва сега разбрах.
Тези дни гледах по някаква телевизия как в студиото обсъждаха един случай, подобен на този с Пешо и Пена. Само че в неморалност сега обвиняваха единствено Пешо, а за Пена никой не каза лоша дума.
Това е то новият морал – еманципираният! Съгласно който трябва да се радваш и ако внучката ти е забременяла, без значение от кого. Какво от това, че децата няма да знаят кои са бащите им – то сега някои малчугани си имат по две майки или пък по двама бащи. Зависи как ще се споразумеят партньорите в модерните днес еднополови семейства. Как ли пък техните „деца“ ще научат за какво Бог е създал мъжа и жената?! И защо техният пол е различен?!
