Заболяването се среща рано напролет, когато животните се извеждат на паша по ливади с буйна свежа растителност
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Намаляването количеството на магнезия в организма (хипомагнезиемия) е често срещано страдание, което засяга високопродуктивните крави. Хипомагнезиемиите са група заболявания, които се срещат само при преживните животни и биват три типа: оборна, транспортна и пасищна.
Пасищната или тревна тетания се среща рано напролет, когато животните се хранят с прясно окосена трева или при паша по ливади с буйна млада растителност и торени с изкуствени торове. Болестта може да се срещне и под името хипомагнезиемия, тъй като основен етиологичен агент се явява магнезият. Той играе важна роля в обмяната на веществата. Този минерал активира много ензими, а магнезиевите йони потискат възбудимостта на нервните окончания.
Обикновено боледуват високопродуктивни крави и овце по време на лактация (млечния период), по-рядко през бременността и в сухостойния период. Най-често болестта се среща при по-старите лактиращи крави във 2-3 месец след раждането и по-рядко при първескини.
Тетанията настъпва 1-2 седмици след изкарване животните на паша през пролетта или след като е започнало изхранването с прясно окосени сочни, зелени фуражи (люцерна, репко и др.). Младите житни растения и диворастящи треви имат много ниско съдържание на магнезий – под 0,15% по отношение на сухото вещество, вместо 0,2-0,3% във възрастните растения, което води до сериозен недоимък на този жизненоважен минерал в организма.
От друга страна, съдържанието на суровия протеин и суровите влакнини в младите растения е много ниско, което води до драстично нарушаване на съотношението на белтъците към въглехидратите. Нормално това съотношение е 1:5, докато при животни с тревна тетания е 1:3. Високото ниво на калия потиска резорбцията на магнезия и задълбочава процеса.
В началото на пролетта животните много често получават диария. Така усилената перисталтика на червата и бързото преминаване на хранителните маси през стомашно-чревния тракт пречат на магнезия да бъде усвоен от организма, което допълнително намалява нивото му. Заболяването се благоприятства и зачестява, когато времето е силно променливо и температурите се колебаят от 5 до 15-18 градуса. Резките температурни разлики, влажността на въздуха и други климатични промени водят до повишен разход на магнезий в организма при пасищни условия.
Високата лактация и голямата телесна маса също провокират заболяването. Тетанията може да настъпи и вторично следствие на други заболявания като катарален гастроентерит, някои чревни паразитози, дифузни чернодробни заболявания и др.
Клинично тетанията протича в две форми: лека и тежка. Леката форма (тетаноидна пареза, латентна тетания) протича с променлив апетит и намалена лактация. Може да се наблюдава извратен апетит, силна диария , лениви забавени движения и залежаване. Особено характерни са тоничните спазми – шията на животното е вцепенена и изпъната напред, краката са разкрачени, опашката е вдигната нагоре и назад, лицевите мускули са тонично изпънати, поради което животното има „смразяващ вид“ на лицето.
Наблюдават се фибриларни контракции на отделни мускули. Очните пупили са широко отворени, от устата изтича пенеста слюнка, животното често скърца със зъби от болка. Установява се повишена рефлекторна раздразнителност – под влияние на външни дразнители тетаничните мускулни спазми се усилват или се появяват внезапно тонично-клонични спазми.
При тежката форма (тетаноидна парализа, клинично проявена тетания) се наблюдава залежаване на животното и клонично-тонични спазми на мускулатурата, които продължават от няколко минути до 6 ч. Клиничната картина е много тежка и драматична. Болните животни падат на земята, пъшкат, стенат, захапват твърди предмети, като задните им крайници са свити. След това настъпва депресия (апатия).
Намиращите се в припадък животни лежат на едната си страна с изпъната нагоре и назад глава. Телесната температура може да се повиши до 40,5 градуса. Не са редки случаите, когато следствие тоничните спазми на гладката мускулатура на бронхите и на ларинкса се развива остър алвеоларен или интерстициален белодробен емфизем.
При овцете заболяването се наблюдава при възрастните животни и при тези в напреднала бременност или през време на лактация. Тетанията се проявява с треперене, клонично-тонични спазми на телесната мускулатура и накрая животните изпадат в кома. Често настъпват колапс и смърт. За овцете е типично, че тези прояви настъпват след напрежение и дразнения.
Тревната тетания протича остро или свръхостро в продължение на няколко часа или дни. Ако след припадъците настъпи кома, тогава почти винаги заболяването завършва със смърт поради появяващата се сърдечносъдова слабост. Ако се предприеме навременно и адекватно лечение, при 75-80% от случаите настъпва оздравяване. Въпреки това, икономическите щети за фермерите са огромни, тъй като преболедувалите животни трудно възстановяват своята продуктивност, остават с храносмилателни разстройства, декубитални рани и обща телесна слабост.
Лечението включва инжектиране на комбинирани калциево-магнезиеви и калциеви препарати – Norocalcin, Calcium borogluconicum, Glucocalcin, и др.
За предпазване на животните от тревна тетания е добре да се преминава постепенно от оборен към пасищен режим на хранене. При хранене с прясно окосена трева да им се дават минерални добавки, съдържащи магнезий. Да се ограничава торенето с азотни и калиеви торове.
