Трябва да ги познаваме добре, преди да ги откъснем
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
В нашата страна отровните диворастящи гъби са значителен брой. Съдържащите се в тях отровни вещества са с разнообразна химическа природа и с въздействие върху различни органи и структури в човешкия организъм, което определя и разнообразната клинична характеристика на гъбните отравяния.
Едни от най-тежките от тях се причиняват от зелената и бялата мухоморка. Те растат от края на юли до средата или края на октомври в области с надморска височина до 1000 – 1200 м, в широколистни гори и по поляни, както и в крайградски паркове и приличат по ботанически белези на полската и ливадна печурка. Често при бране се греши, особено в годините, когато горите изобилстват от голямо видово разнообразие на този деликатес.
В гъбната им тъкан се съдържат изключително високотоксични вещества с характеристиката на полипептиди, разпределени в две групи – група на фалотоксините и група на аманотоксините, чиято токсичност не се променя при термична обработка и се запазва и в изсушено състояние години наред. Тези отровни гъби предизвикват т. нар. химическа хепатектомия поради избирателната им токсичност спрямо черния дроб.
Клиничната характеристика на фалоидното гъбно отравяне включва дълъг безсимптомен латентен период (времето от гъбната консумация до първите признаци на отравянето) – от 6-8 до 72 часа, който е напълно достатъчен за увреждането на черния дроб и се оказва фатален за протичането на този вид остро екзогенно отравяне. Много пъти пострадалите не си спомнят за гъбната консумация или я елиминират като причина за оплакванията си.
Наблюдава се и гастроентероколитен синдром – едновременно или с малка разлика във времето гастритни и ентероколитни прояви с повръщане, диарични изхождания на изпражнения без фекални примери, холероподобни. Гадене, тежест и болки в корема до имитиране на остър хирургически корем придружават първите оплаквания на отровения. Регистрират се прояви на дехидратация.
Развива се и хепатален синдром, характеризиращ се с болки в чернодробната област, лабораторни показатели за хипербилирубинемия, високи стойности на АСАТ и АЛАТ, понижаване на факторите на съсирване, фибриногена, тромбоцитите с протромбиново време до нулеви стойности, високи нива на серумен амоняк поради отпадане дезинтоксикиращата функция на черния дроб, остра чернодробна кома и летален изход.
Освен това крайно тежко гъбно отравяне, поради растежа и на другите отровни гъби у нас чести са отравянията от: червената мухоморка, която има като двойник булката гъба и протича с мускариноподобни явления след кратък период – от минути до 24 часа – с обилно слюноотделяне, изпотяване, колапсни прояви, брадикардия, белодробен оток при тежките случаи; пантерката – с двойник бисерната гъба и с картината на атропиноподобно отравяне със сухота на устна лигавица и кожа, психомоторна възбуда (от минути до 2-6 часа) и отровната млечница – с двойник обикновената млечница. След кратък период до максимум 4-6 часа се проявяват повръщания и диария с дехидратация и диселектролитемия при тежките случаи.
Гъбните отравяния най-често са групови, семейни, рядко единични случаи и възникват в резултат от консумацията на гъби, брани от любители гъбари. Самонадеяността им, че познават гъбите, е най-честата причина за тези инциденти.
Добрата новина е, че от големия брой различни диворастящи гъби само десетина вида са отровни и те трябва много добре да се познават, преди човек да се впусне в авантюрата на събирач на това природно богатство.
