Обратна връзка

Писано ми е било да премина след завършване на юридическия факултет по нелекия, но интересен път на съдийството, при който се налагаше и превантивна дейност.
При едно нашумяло събрание в ония далечни години наблегнах, че допускаме слабости с деца и младежи. Последваха изказвания, препоръки, мнения – някои странни, други сериозни.
След събранието възрастен свещеник ми сподели: „Прави са хората, защото младите от хората срам нямат, а от Бога – страх“.

Припомних си този случай, като четях читателското писмо на Никола Динев от Пловдив, публикувано на 13 март 2016 г. във в. „Десант“. Впечатли ме гордостта, болката, накипялото му възмущение, гняв от факти и събития.
Посочените от автора причини и обстоятелства са възмутителни, както и бездействието срещу премахването им. Всичко това той нарича абсурди.
Отдавна българският адвокат, съдия, лекар, чиновник си приличат. Рожбите на българския народ притежават и носят в себе си всякога и навсякъде недостатъците и преимуществата на характера на българското племе, счита адвокат Стефан Протохристев, участник в разискванията и репликите на Н. Балтов и Н. Каблешков, станали на 4 януари 1928 г. в Салона на печата в Пловдив.

Позволявам си дословно да цитирам думите му, че дотогава, докато българският народ не се възпита и възприеме културата, която ще го постави наред с големите културни нации, малко или много всички носители на професии и занаяти ще отразяват като огледало всичките му недостатъци.
Чета тези изводи отпреди 78 години и си спомням, че „Адвокатурата води към почит, а не към богатство“, както е рекъл Камюс. Счита се, че моралът на един народ се цени по разбиранията му за предвидливост и законност.
Искате ли да научите състоянието на една държава, вижте какви решения издават съдилищата, т. е. и до днес се счита, че правосъдието е основа на държавите, което прави всеки гражданин равен пред законите.

В спомените си „Вторият етаж“ Костадин Чакъров припомня споделеното пред него от бившия Първи: „И какво направихме като преминахме религията, какво дадохме на хората?! Религията ги учеше да не крадат... а ние и на това не можем да ги научим!“.
Не бих желал някой да остане със съмнението, че правя политически упреци на една или друга партия. Позволявам си да приповторя мъдростта на поета Йордан Милев: „Една случайност в неслучайните случайности, които носим закодирани под звездите“ – писано е по друг повод, но несъмнено е един мъдър извод.

Докато Русе е малката Виена и според поета Здравко Кисьов е северна приказка с илюстрация стил „Барок“, през годините Пловдив е гнездо на прочути юристи. По решение на адвокатския съвет в Салона на изкуството и печата преди 78 години са проведени разисквания. Докладчикът Н. Балтов изнася беседа, в която казва: „Тук е мястото да изповядам това, което всякога съм поддържал, че българският съдия носи с достойнство тежкия кръст на своето съдийско призвание... без нужната подготовка.

От освобождението на България и до днес е запазил добродетелите на нашите бащи и деди: трудолюбие, скромност, честност и неподкупност, лишени от минимални удобства в живота, но да останат честни и безкористни в днешния век на поквара, разврат и разкош“.
Аз мога да изповядам същото, тъй като в началото на правната си кариера имах за патрон именно такава личност.
Може би Никола Динев именно това е целял да обхване в своето изложение, както долавям, и моля да приеме поздравлението ми за високата му гражданска доблест.

В категории: Горещи новини , Трибуна