Обратна връзка

Учителка съм вече 25 години, през които наблюдавам със свито сърце все по-катастрофалното състояние на родното ни образование. Дотам го докараха некадърни реформи, министри и управници, които вече четвърт век вилнеят в полето на просветата буквално като слон в стъкларски магазин, както има една приказка.
Напоследък нещата стават още по-зле. И всичко това рефлектира върху качеството на образователния процес. Резултатите се видяха на тазгодишните зрелостни изпити, които удариха тавана на неграмотността и поставиха рекорд по ниски резултати и чудовищен брой двойки.

Помня първото си букварче, помня още учебниците, по които учехме – не едно поколение наред. Сега не се знае дали въобще ще има учебници по някои предмети. Учебното съдържание се променя непрестанно. Още не може да се реши веднъж завинаги кои български автори и техни творби ще изучават учениците. Толкова ли е сложно! Та толкова випуски учехме все класическите произведения, че дори и някои от тях – наизуст. И знаехме много повече от сегашните абитуриенти.

Чета разни предложения на куцо и сакато какво точно да се изучава в часовете по литература. И страх ме хваща. Последно гледах идеите на режисьорката Иглика Трифонова, която препоръчва като задължителни „Голият обяд“ на Бъроуз и „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт М. Пърсиг, защото били много важни за нейната младост. „Вътре имаше всичко, което ме вълнуваше тогава - свободно пътуване, хипи философията, живеене извън правилата на обществените норми, музика, поезия, наркотици...“
Кръстя се и се моля подобни идеи да не вземат да стигнат до ушите на просветната ни министърка, че без да й мигне окото ще вземе да ги осъществи. Няма да се учудя – преди години тя затри няколко реактора в Козлодуй, днес може да затрие и образованието ни.


В категории: Горещи новини , Трибуна