Прочетох в бр. 19 на в. „Десант“ от 13 май 2016 г. статията „Юбилейни спомени за Корпуса на глухонемите“. Авторът й Балю Калчев разказва как през октомври 1964 г. пътува за назначението си в 76-а фронтова ракетна бригада в с. Телиш. Аз пък на 15 октомври с.г. се явих в поделение 70030 в Асеновград, което беше учебно за механик водачи, и след 6 месеца – на 30 април 1965 г., заминах за поделение 35460 д, също в с. Телиш.
Както пише Калчев, наистина всички офицери са били на обучение в СССР. Първата ракетна бригада е сформирана в Карлово, втората – в Ямбол, третата – в Самоков и четвъртата – в Телиш.
Аз бях призован да служа във втората стартова батарея. Неин командир бе майор Мусински, огневото отделение се командваше от капитан Георгиев.
Бих допълнил разказа на Калчев за случая с преодоляването на Балкана и развръщането на пуск в Южна България, че за всичко и за всички имаше дублиране. Ако например задачата на командването е поставена на първа батарея, която се командваше от майор Плугчиев, то втора или трета батарея бяха дублиращи.
С голямо вълнение пиша тези редове. Калчев описва доста подробно преминаването на Троян – Кърнаре. Ще допълня, че след приключване на занятието беше даден отбой, направен разбор и бяхме освободени да се посветим на лични нужди.
След обяд, около 15 ч., бях извикан пред командването. Замислен, майор Мусински се обърна строго към мен: „Стефанов, тази нощ ще „атакуваме“ върха на собствен ход. Влекачът е скъсал клапани на двигателя“.
Изтръпнах – пътят е тесен, с много завои, мостове и т.н. На стартовия агрегат лежеше единадесетметровата ракета. Издадена бе заповед за претоварването й. Възложено би ме да проверя масла, вода и гориво.
Наближаваше часът на тръгване. Двигателят – 12-цилиндров, дизел, с мощност от 520 конски сили – работеше тихо. След последния оглед и командата на капитан Георгиев „Да тръгваме!“ той сякаш се събуди и бавно повлече верижния ход на установката.
Увеличихме скоростта. След нас вървеше пожарна кола. Балканът се разтърси от грохота на веригите и рева на двигателя. Часът бе 21,30. Капитанът, седнал на командирското си място от дясната ми страна, гледаше съсредоточено напред.
Стигнахме върха. Бяхме като нощни птици. Глухонеми...
Занятията иначе провеждахме в една акациева гора, северозападно от летището край Телиш, На тях редовно присъстваха офицери от Министерството на отбраната и представителя на СССР и съветник към нашето министерство генерал-лейтенант Параваткин.
Подкрепям идеята на Балю Калчев за издигане на скромен мемориал в чест на бившите ракетчици. Самоковци вече създадоха инициативен комитет за събиране на средства за издигане на ракета там, където е било поделението.
