Стрелча привлича туристи с мекия си климат, целебни извори, прекрасната природа и много забележителности
Автор: Гео Нешев
Трудно е да се каже кога благословената долина около Стрелча, оградена от лъскавите длани на Средна гора, е най-чаровна. Напролет тя е залята от резедата на покълнали посеви, по гърбиците на планината се разстилат зелените черги на горите, в ниското бушува пяната на разцъфналите розови, овощни и лавандулови градини... Бели пътища превалят заоблените хребети и над всичко сияе измито коприненосиньо небе.
През лятото в плътната зеленина се втъкват златните правоъгълници на зрели жита и от край докрай над долината трепти мараня, пропита от дъха на пресен хляб, спечена земя и зрели плодове.
Есента кротко ръсва първата ръжда наоколо, варакосва гори и ниви, после отвява листата от клоните на дърветата и намира в палитрата си кафявите цветове на умората, дошла след месеци на изобилие и щедрост.
А в някоя чудесна нощ зимата замята своя бял губер върху притихналите околности. Планината се смълчава, нивята се изравняват, реката лъкатуши между заснежените си брегове...
Всеки стрелчанин носи дълбоко в сърцето през целия си живот тези откровения на Тодор Белчов, който обобщава: „На човек се струва, че е невъзможно да бъде толкова различна хубостта на едно и също място“.
Люлката на свободолюбието
Стрелча лежи в Същинска Средна гора на 475 метра надморска височина. На север от нея се намира връх Буная (1572 м), а през града тече река Стрелчанска Луда Яна, която впоследствие се влива в Панагюрската Луда Яна.
Да се гадае кога тази долина е привлякла първите преселници е трудно. В музейната сбирка се пазят обработени късове кварц, както и съдове от третото хилядолетие преди Христа. Стотина различни по големина надгробни могили, между които е известната Жаба могила – една от най-високите тракийски гробници по нашите земи, както и многобройните гробове, оградени с ломен камък, навеждат на мисълта, че траките се имали значителни поселища по тези места.
Категорично тази мисъл потвърждава и златният венец, открит в местността Орелът през 1948 г., който днес може да се види в пловдивския археологически музей. По-обилна светлина върху този далечен период хвърля оброчната плоча, на която е оцеляло окончанието на селищното име „аппа“.
Не малко следи и от римското владичество допълват археологическото богатство на Стрелча, оцеляло до днес. Това са останки от сгради на Русалин, Лалата, Свети Илия, Скумсале и други местности. Очевидно новите заселници са предпочели да оформят селището си непосредствено около крепостта в пролома на река Луда Яна. Край стените й впоследствие се появили и домове на дошлите по-късно нови заселници – българите.
Издигнал се тук български град на стрелците, наричан през средните векове Стрелъч град или Стрелец, Стрелица. Турските завоеватели останали поразени от неговото достолепие. Над сградите се извисявали камбанариите на седем църкви. Затова те нарекли селището Еди клисекьой, т.е. село със седем църкви. Впоследствие будните му жители превърнали тези православни храмове и няколкото манастира в планината в огнища на българщината.
Всичко това с право днес прави туризма приоритетна задача на общината. Със своите уникални историко-географски забележителности, природа и богато минало, минерални
извори и розови насаждения, благоустроената в наши дни Стрелча вече е национален туристически център и райско кътче за българи и чужденци.
Градът разполага с три минерални извора с температура от 23 до 45 градуса с доказани балнеоложки качества. Водата е слабо минерализирана, хипертармална, сулфатно-хидрокарбонатна натриева флуорна и радиоактивна. Тя е без цвят и мирис, с приятен вкус и е средство за лечение на редица болести.
Чрез къпане животворната течност цери болести на опорно-двигателния апарат (хроничен ревматизъм, артрози, артрити, заболявания на мускулите и сухожилията), заболявания на нервната система (неврози, ишиас, лумбаго), гинекологични неволи (възпалителни процеси на матката, яйчниците, тръбите, безплодие и сраствания), проблеми на обмяната на веществата (диабет, затлъстяване, критична възраст, подагра).
Пиенето й пък е подходящо за лечение на бъбречни (бъбречнокаменна болест, пиелити, цистити, уретрити) и стомашно-чревни заболявания (хронични гастрити и колити, ентероколити с намалена киселинност на стомашния сок, чернодробно-жлъчни страдания – преболедували от хепатити, хронични хепатити, жлъчнокаменна болест и хронични възпаления на жлъчката и жлъчните пътища, дискинезии).
Поради мекия си климат курортът се препоръчва и за лечение на белодробни заболявания – хронични бронхити, белодробна астма и други.
Стрелча е и най-големият розопроизводителен район на България. Градините с дъхави гюлове обхващат над 3000 дка, като на територията на общината се произвежда най-качественото розово масло в страната.
Както вече стана ясно, освен че то е известно с най-добрите в света парфюмерийни качества, българските учени доказаха, че притежава и лечебни свойства, като с успех се прилага за лечение на жлъчно-чернодробни заболявания, някои форми на бронхиална астма и на стомашни и дуоденални язви.
Освен розите, в последните години в района на Стрелча успешно се отглежда и лавандула, от която също се извлича първокласно етерично масло.
Климатът в района е съчетание на планински и умереноконтинентален, а меките зими и прохладното лято, заедно с уникалните почвени характеристики, създават изключително благоприятни условия за развитието на земеделието и отглеждането на екологично чисти продукти.
В града бяха открити няколко модерни балнео-туристически центрове за гости и почиващи. През лятото работи и минерален плаж с басейн с олимпийски размери, който предоставя възможности за тренировки и подготовка на спортни отбори.
Стрелча е изходен пункт за различни маршрути в Същинска Средна гора, които водят до известни исторически и природни обекти – върховете Буная и Богдан, историческите градове Копривщица и Панагюрище, тракийската гробница при село Старосел и Жаба могила.
Транспортната мрежа на селището е също добре развита, с удобни пътища, които го свързват със София, Копривщица, Панагюрище, Пловдив, Пазарджик, Хисаря и Карлово.
По всичко личи, че занапред градът все по-уверено ще намира свои почитатели, които веднъж посетили го, непременно отново ще се завърнат по тези места.
