Трябва да се развива масовият спорт за здраве, а не само за подготовка на шампиони
Освен с колеги, поети и артисти, израснал съм и с големи спортисти: гимнастиците Васил Константинов – вуйчо ми, Никола Проданов, Стоян Коев, Велик Капсъзов, Минчо Тодоров, футболистите Никола Димитров, Бончо Бонев, боксьорите Никола Нейков, Стоян Кирязов, Алекси Стефанов...
Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1953–1957). Когато през 1957 г. станах абитуриент, родителите ми обаче казаха: „Дотук с гимнастиката, ще учиш медицина или право“. Послушах ги и безкрайно съм им благодарен!
Докато има родители, които настоятелно записват от ранна възраст децата си на тренировки, подготвящи елитни спортисти за олимпийски, европейски и световни медали. Това аз наричам „еничарски комплекс“.
Накратко, „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила“, както е казал Аристотел на своя учител. С голямо уважение към всеки всеотдаен труд на човека, включително този на големите спортисти, но не е ли ясно на тези родители, а и на политиците, треньорите и ръководителите на спортни федерации, че здравето и качеството на живот и образование, а не олимпийските, европейски и световни медали, са най-престижното постижение за една нация.
В речника на политиците думите „здравеопазване”, „училище”, „университет” и „наука” трябва да са много преди „магистрали”, „футбол”, „тенис” и „волейбол“. Което означава, че приоритетно трябва да се осигурява финансирането на училища, университети, научни лаборатории, театри... И разбира се, на спорт за здраве и превантивни дългосрочни програми за сърдечносъдови и ракови болести!
Като че ли за нашите управници и бизнесмени Шампионската футболна лига е по-важна от Световната лига по хипертония. Но именно тя ни учи, че ако се намали наполовина дневната консумация на сол, това ще спаси около 2,5 милиона човешки живота годишно в света – от мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти и болести на бъбреците.
Срамота е следователно министър-председател да изрича „Лекарите не вкарват пари в бюджета“ и да заявява, че „не ни трябват студенти по медицина". Само че тъкмо парите, инвестирани за здравеопазване, профилактика на болести и за биомедицински науки, са с най-голяма възвращаемост.
Затова и да напълним стадионите, басейните, кортовете – ей така, за здраве – е много по-полезно, отколкото квотите за олимпийските зали, стадиони, басейни... Така се поддържа „здрав дух в здраво тяло" и като цяло – здрави българи в здрава България.
Много често чуваме императивни препоръки от Европейския съюз пред българското правителство и парламент за промени в съдебната система, но не съм чул и една препоръка за повишаване броя на спортните зали, стадионите и басейните в училищата и университетите ни.
А в това тъкмо се изразява истинската грижа за благоденствието на българите. Другото е хляб и зрелища.
