Време е да засадим главестото зеле за късно есенно производство
12 Юли 2016, Вторник
Второто десетдневие на юли е най-оптималният срок за това
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Главестото зеле (Brassica oleracea var. capitata) принадлежи към семейство Кръстоцветни (Cruciferae). То е култивирано от дивото листно зеле, разпространено през древността в Средиземноморския район и на територията на Западна Европа. В Древна Гърция то е било използвано за храна, а също така и за лечение на кожни болести и рани.
У нас главестото зеле е една от масово консумираните зеленчукови култури в прясно и в консервирано състояние. То е изключително полезно – съдържа много аминокиселини, витамини (от група А, B, С, P), микро- и макроелементи (калций, калий, фосфор, манган, магнезий, сяра). По наличие в него на витамин С превъзхожда лимона. Намира широко приложение и в народната медицина (сокът му е с доказан бактерициден ефект).
Главестото зеле е двугодишна зеленчукова култура. През първата година формира зелка, а през втората – цветоносно стъбло, плод и семе. При нашите климатични условия може да се отглежда за ранно, средно ранно и късно производство. У нас най-широко застъпено е есенното производство на зеле.
Късното главесто зеле се отглежда като втора култура, обикновено след ранни пролетници (грах, ранни картофи, ранни моркови и др.). За есенно производство подходящи сортове бяло зеле са Балкан, Ликоришко бяло 7, Кьосе 17, Дъбленско 5, Рекорд, Средец, а от червените сортове – Пазарджишко подобрено, Топаз. Вегетационният период на есенните сортове е 160-170 дни (с производството на разсад).
Главестото зеле се отглежда чрез разсад. Семената се засяват през първото десетдневие на юни. Разсадът е готов за разсаждане на полето след 30-35 дни. Растенията трябва да са с височина 14-15 см, с добре развита коренова система, с 4-5 същински листа. Преди разсаждане връхната част на листата и корените на растенията се съкращават. Оптималният срок за засаждане на разсада за късно производство на зеле е през второто десетдневие на юли.
Главестото зеле се развива добре на дълбоки, добре аерирани глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция. Неподходящи за отглеждането му са тежките почви и тези с кисела реакция.
Важно условие за получаване на високи добиви от тази култура е прилагане на добра агротехника. При отглеждането й се изисква спазване на сеитбообращение. Зелето проявява непоносимост към себе си и към културите от същото семейство. На дадена площ то трябва да се отглежда след 4-5 години.
Площите, предназначени за късно зеле, след прибиране на предшественика се наторяват, изорават на дълбочина 20-25 см, култивират и профилират. Прилаганите торови норми са в зависимост от почвеното плодородие и внесените при предшественика торове. Реагира много добре на торене с оборски тор (2-3 т/ дка).
Късното зеле се засажда редово на равна повърхност или браздово в зависимост от възможностите за напояване. При напояване чрез дъждуване то се разсажда редово на равна повърхност (80 см между редовете и 50-60 см между растенията в реда). При гравитачно напояване предварително се оформят бразди (80 см между браздите, 40-60 см между растенията в реда). Практикува се и засаждане в триредови лехи при разстояние между лехите 80-90 см, между редовете – 60-70 см, между растенията – 50 см. Разсадът се засажда на дълбочина до първия същински лист и се полива.
Основните грижи през вегетацията включват: подсаждане (при нужда), поливане, окопаване (през вегетацията 3-4 пъти), загърляне (2-3 пъти), подхранване с минерални торове, растителнозащитни пръскания. Добър ефект има подхранването с минерални торове в началото на вегетацията (10-15 кг/дка амониева селитра) и при завиване на зелките (10-15 кг/дка амониева селитра, 15-20 кг/дка суперфосфат).
Зелето е култура с високи изисквания към влагата в почвата. То не понася засушаване, а също така и преовлажняване. Оптималната почвена влага за развитието на културата е 80% от ППВ (Пределна полска влагоемност). През периода от засаждане до формиране на зелките то се полива често, през 7-10 дни. Поливките се прекратяват, когато приключи процесът на формиране на зелките.
Късното зеле се напада от редица болести и вредители. Маната е най-опасната болест по зелето, която нанася сериозни повреди през вегетацията на растенията. Причинява се от гъбата Peronospora parasitica. Благоприятни условия за развитие на заболяването се създават при чести валежи и висока атмосферна влажност. Признаците на болестта са хлътнали, хлоротични до сиви петна по листата, покрити със спори, които причиняват пригори по нападнатите тъкани. При възрастните растения инфекцията прониква във вътрешността на зелките и причинява гниене.
Борбата с маната по зелето трябва да започне при поява на първите признаци с някои от посочените фунгициди: Дитан М 45 – 0,2%, Ридомил голд МЦ – 0,25 % , Акробат МЦ – 0,2 %, Алиет флаш – 0,3%, Верита ВГ – 0,15%, Икуейшън про – 0,04% и др. Към фунгицидния разтвор се прибавя прилепител.
Късното главесто зеле има много неприятели: зелева листна въшка, зелева бълха, зелев молец, гъсениците на зелевата пеперуда, зелевата нощенка. Те нанасят сериозни вреди; въшките смучат сок от листата; зелевите бълхи изгризват листата на зелето и те изглеждат като надупчени; гъсениците на зелевата нощенка скелетират листата, а по-късно се вгризват в зелките и правят ходове; гъсениците на зелевата пеперуда могат да унищожат напълно листната маса на растенията.
За борба с посочените неприятели по зелето могат да се използват следните инсектициди: Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Вазтак Нов 100 ЕК – 0,02%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,025%, Карате Експрес ВГ – 0,06%, Алкатор ВГ – 0,01% (зелев молец, зелева нощенка, бяла зелева пеперуда), Нуреле Д – 0,08%(бяла зелева пеперуда, зелева нощенка), Фюри 10 ЕК – 0, 01% (зелева нощенка), Ранер 240 СК – 0,04%(зелев молец, зелева нощенка), Конфидор Енержи – 0,08% (зелева нощенка) и др. Към инсектицидния разтвор се прибавя прилепител.
Реколтата от късното зеле се прибира през октомври и ноември, преди настъпване на есенните студове. Температури под минус 5-7оС причиняват измръзване и влошават качеството на продукцията. При спазване на добра агротехника добивът от зеле може да достигне 4-5 тона от декар.
След прибиране на реколтата растителните остатъци трябва задължително да се унищожат, а с тях – и голяма част от зимуващите патогени и вредителите по главестото зеле.
