Наскоро по електронната поща получих писмо от приятел, който повече от 20 години живее със семейството си в САЩ. В него той ми изпращаше един линк към страница в интернет с хубавите думи и пожелания, публикувани в български вестник, които един български писател споделя с ученици в едно училище преди 24 май.
Написах и моя коментар и изпратих линка на мои приятели. Мнението на един от тях обаче не допадна на моя американски познат и той го определи като проява на „много лош вкус“. След това ми изясни смисъла на думата privacy – уединение, самота, усамотение, изолиране, който в САЩ отдавна осъзнали, но не бил много известен на нас, българите.
Отдавна мислех да напиша есе, озаглавено „Гласиология на човешкото поведение. Или раждане на отчуждаването“.
Знам, че protecting one's privacy е едно от главните клишета на американската демокрация – въпреки че по номера на автомобила ти полицията знае колко пломби имаш в устата например. Конкуренцията и комерсиализацията е толкова ужасна, че хората могат да си разменят четките за зъби, но не идеите и хипотезите си.
За мен по-стойностното е споделянето – да споделяш информация, знания и чувства с приятели. Поведението на споделяне е в основата на сътрудничеството, съпричастността, доброжелателството, благосклонността, щедростта, великодушието. Липсата на споделяне ражда отчуждаване между хората.
Поведението на споделяне има и здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие пише, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистрес) е да споделяме, да сме доброжелателни едни с други. Такова реципрочно поведение напомня на библейското „давайте и ще ви се даде“ (Лука 6: 38).
И още: с магнитен резонанс се вижда, че едни и същи мозъчни структури и молекули опосредстват алтруизма, сътрудничеството и удоволствието. Така учените започват да разкриват златното правило на реципрочността. Но ние все още живеем в атмосфера на недостатъчност на персонална и социална етика на сътрудничество и съпричастност – глобалната алиенация е по-вредна от глобалното затопляне и глобалното затлъстяване.
Казано с други думи, ние – ментално и морално – сме в ледников период на човешкото поведение.
Очуждението го има в големите градове,кадето се живее на квартира в кооперация или апартамент и ти си ябанджия-преселник.Не познаваш-съседите си клюкари ли са или присмивачи-ще споделиш нещо с тях,че си изпаднал в неловка,смешна,необмислена от теб ситуация и те ще ти се смеят и ще те клюкарстват из махалата и входа.Ако,комшиите мислят същото и за теб-не те познават.Възможно е да имаш дрънкащи-съседи-клюкари 1-2-3 души и да се пазиш от тях.Споделя се трудност в живота ти с голям приятел или роднина,който ще пази в тайна случая с теб в службата ти.В Библията-Давайте и ще ви се даде-значи-Бъди сговорчив,кротък с комшиите си не спори с тях за партии,политици-давай на съседи тиксо,пирони,тесла,ако ти искат да си заковат в къщи мебел и те ще ти услужат в трудност в дома ти.Бъди умен и сговорчив-човечен съсед.[bluescreen]
