Най-честите “летни” проблеми са натравянията и стомашно-чревните разстройства
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Навън е топло, слънчево, хубаво. Лятото е в разгара си – с плясъка на морските вълни и мечтателни звездни нощи. Но топлото време крие и опасности.
Твърде често лекарска помощ търсят хора, натровени от развалени храни. Известно е, че при подходящи благоприятни условия в хранителните продукти се развиват болестотворни микроорганизми. Те причиняват няколко вида заболявания, които приемаме като относително „летни“ и които протичат с разстройства във функциите на храносмилателната система. Това са дизентерията, салмонелозата, стафилококовите отравяния, коремният тиф и паратифовете А, В и С, и други.
Не бива да забравяме, че коремният тиф и паратифовете са заболявания на „нечистите ръце“, на не добре измитите зеленчуци и замърсените питейни води. Значителна роля играят и мухите. Източник на инфекция е заболелият човек. От коремен тиф боледуват всички възрастни хора, но най-често болестта се среща при хора от 10 до 30 години.
Типични за летния сезон хранителни отравяния се появяват при употребата на продукти, замърсени от салмонели или от стафилококи (и в двата случая става дума за болестотворни микроорганизми). Не забравяйте, че замърсяването на хранителните продукти става лесно.
То може да се случи още докато животното е живо (ако става въпрос за месни продукти), при клането или ако месото се съхранява на замърсено или топливо място. Особено опасни са яйцата, главно патешките. А от тях се приготвят толкова търсените кремове, сладолед и сладкиши. Млякото е също добра среда за развитието на салмонели.
Най-често продуктите се замърсяват от лицата, които ги приготвят и продават. Ако те са боледували от ангина, разстройство или имат гнойни заболявания на кожата и, разбира се, не спазват санитарните правила, при това положение стафилококите или салмонелите не закъсняват да се проявят.
Опасност от дизентерия през лятото съществува винаги, когато не се спазват хигиенните норми и главно при много хора на едно място. Особено опасно е пиенето на вода от замърсени кладенци, извори и други неконтролирани водоизточници, а даже и от водопроводите, когато те са повредени и достъпни за зараза.
Предотвратяването на хранителните токсикоинфекции през летния сезон е отговорна и нелесна работа. Възбудителите им се натрупват в голямо количество и за кратко време в храната, ако тя се държи на топло. Ето защо съхраняването на всякакви хранителни продукти трябва да става в хладилници и да се подлага на щателна топлинна обработка: 80-100 градуса.
Трябва обаче да се има предвид, че готовата храна е безопасно да се пази на хладно до 4 часа, като преди употребата й трябва отново да се подложи на термична обработка.
Не ви препоръчваме в условията на летния туризъм да използвате консервирани храни и особено колбаси. Те винаги крият потенциална опасност от зараза.
Съществуват елементарни хигиенни правила, които трябва задължително да се спазват. От изключително значение е личната хигиена и особено редовното измиване на ръцете преди ядене и след тоалет. Старателно следва да се мият и всички плодове и зеленчуци, които ще консумираме.
Зеленчуковите градини не бива да се поливат с канални води, както е и опасно те да бъдат наторявани с оборски тор.
Месото и месните продукти е задължително да се съхраняват в чисти хладилни помещения, без достъп на насекоми. Особено внимателни трябва да бъдат домакините и кухненските работници.
Месото, рибата и лесно развалящите се продукти трябва бързо да преминават през кулинарни процедури. Обработката на суровото или сварено месо и на рибата да се извършва по отделно, като се използват различни прибори. След приготвяне на каймата машинката за мелене на месо задължително да се измива с вряла вода. С вряла вода трябва да се почистват и всички маси и прибори, с помощта на които се извършва обработката на храната.
Важен фактор в борбата с хранителните отравяния е дезинфекцията. Въпреки че вече разполагаме с цяла гама от съвременни препарати за тази цел, по финансови съображения ще ви препоръчаме пак старите, класически средства: хлорна вар – 5-15%, хлорамин – 0.5-3%, а също и 3% лизол или 3-5% карбол.
Съдовете за храна и бельото на болни се изваряват не по-малко от 30 минути, като бельото преди това е било накиснато в хлорамин. Подът и всички други предмети, които са били в досег с тях, се избърсват с четка, натопена в 1% горещ сапунено-содов разтвор.
