Оказва се, че в Бургас така и не съществува институция, която да се бори с гризачите
28 Юли 2016, Четвъртък
От няколко дни един дългоопашат гризач със сивкаво кожухче и остра муцунка безпризорно се скита из малките и тесни улички в центъра на Бургас.
Моето магазинче е на улицата, носеща името на легендарния бургаски поет Христо Фотев. Оня ден търсещият си дом добре охранен плъх надникна и при мен, но писъкът ми вдигна на крак всичко живо от околните търговски обекти.
След тази олелия животинката се присламчи към близкия фризьорски салон, но козметичката чевръсто тръшна вратата пред мустакатата му муцунка. И докато гадината продължава да търси къде да се настани за през поредната нощ, аз звъня на телефон 112.
Подробно разказвам къде какво се случва и търся съдействие. Обяснявам на операторката, че по цялата улица са разположени много магазини, които разполагат с подходяща за гризкане стока – мокети, пердета, сувенири, бельо, обувки и др. Милият глас на дамата отсреща любезно ми отговаря, че те не могат да ми помогнат, но ще ме препратят автоматично към пожарната.
Учудвам се на тяхното решение, но все пак изчаквам. След малко в слушалката ме приветства мъжки глас и аз отново обяснявам кое, как, къде и какво се случва. „Но тук е пожарната. Ние не гоним плъхове“ – учудено и присмехулно ми отвръщат отсреща.
Сконфузена от неловката ситуация се извинявам и моля за някакъв телефон, на който да позвъня за помощ да се избавим от гризача. Огнеборецът ме съветва да се обърна към местната Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).
Отново набирам поредица от цифри. Изчаквам секунди.. След което пак се налага да изредя къде, как, какво и що има по нашата уличка. Дружелюбен женски глас ме пита дали съответният плъх е в магазина. Отговарям отрицателно и мислено си казвам, че ако беше в магазина, то аз щях да вися на лампата.
Но набирам смелост и питам какво да правя. И чувам поредния отговор: „Не зная как да ви помогна. Ние не отговаряме за тези неща. Позвънете на общината или на Районната здравна инспекция (РЗИ)”. Ръката ми отново записва поредица от цифри. Ала сега вече не позвъних на дадените ми номера – безплатните минути на телефона ми са на привършване.
Изтичвам до близкия магазин за домашни любимци, за да купя отрова за плъхове. От там обаче ме съветват да прескоча за такъв препарат до някоя селскостопанска аптека.
Само че на мен ми писна от съвети и препращане. Затова сега стоя срещу вратата на магазинчето ми с бухалка в ръка – даде ми я един съсед, друга запази за себе си. Вярно, че докато дебна сивия гризач, плаша клиентите – на кой му е драго да го посрещат още на входа с бухалка. Ала нейсе, просто нямам друг избор. Защото ако не прогоня плъха, и без да размахвам бухалки, пак скоро никой няма да влезе в магазина.
