Правото на самоопределение не означава право на кражба
11 Август 2016, Четвъртък
Стане ли дума за македонска народност, може да чуете обосновката, че всеки има право да определи своята национална принадлежност.
И аз не му го никак отричам. Но право на самоопределяне ни най-малко означава право на кражба, на посегателство срещу когото и каквото да било.
Какво бихте рекли, ако някой, безспорно имащ право на собствен дом, за да го построи, обере вашия? Именно по този злодейски начин подхождат към македонската самоопределеност ония, които в нейно име ограбиха и ограбват българските книжовност, история, култура, език, народ.
Спор няма, че македонците имат право на самоопределяне. Но нека го направят без да присвояват чуждо минало и чужда реч.
Мен (а и изобщо българите) не ме интересува откъде и как ще се снабдят с национална самоличност. Важното е само това да не бъдат най-безсрамно крадени моят език, моята история, моята култура, моето народотворчество... Останалото не е моя работа и нямам намерение в нея да се бъркам.
За да съм изрично ясен: аз не мога да приема, а и не вярвам, че свестен човек би приел братя-Миладиновият сборник „Български народни песни” да бъде излаган в музей с лента, скриваща първата, неудобна за македонистите дума в заглавието!
Законът преследва крадец, отмъкнал дори една вещ от твоя дом, а в името на какво трябва да опрощаваме кощунственото разграбване, извършено в светая светих на всебългарската собственост?!
За да се тури веднъж завинаги край на всяка препирня, Македония следва да признае всички свои кражби от българския духовен храм и да върне плячкосаното, тогава България тутакси ще потвърди за вечни времена неотменимото й право на самоличност, каквато и да е тя, стига да не е открадната българска.
