Корените на отчуждението и засилващата се агресивност
Карикатура: Николай Арнаудов
11 Август 2016, Четвъртък
В недалечното минало емоционалните връзки между българите са били много по-силни и по-трайни. Мнозинството от хората са живеели предимно в селата
и малките градчета и всички се познавали добре. Дружбата, взаимопомощта, добрите емоционални връзки били ярък белег за усещането за единен народ, една народност и държавност.
Започне ли някой например да строи къща или друг строеж, или му се налага спешна помощ, всички роднини, комшии, приятели масово се стичали на „миджия“ (доброволен безплатен труд), за да подпомогнат стопанина. И по време на работата в шеги, закачки и вицове укрепвали емоционалните връзки, засилвало се чувството на гордост, че принадлежиш към тоя род, към тая народност.
Съществували и други специфични форми за сближаване като побратимяването (побратими при мъжете и посестрими при жените). При среща на улицата обичаят изисквал по-младият да изчака да мине възрастният пръв (сторвал му път).Тези добродетели обаче изчезнаха яко дим по времето на социализма.
Масово придошлите от селата хора попаднаха в съвсем чужда за тях обстановка. Постепенно бяха забравени старите традиции. В грамадните панелни блокове се водеше борба за предимства и привилегии; за това кой по-удобен етаж да заеме; чий апартамент да е с по-добро изложение. И често възникваха конфликти за владение на общите части покрай мазета, стълбища и тавански помещения.
Днес съседите изобщо не се познават, рядко си говорят и дори се разминават без поздрави. Рядко се правят събрания на живущите в една кооперация, и то само за събиране на пари покрай поддръжката на асансьора и общите части, за чистачката.
На първия етаж в нашия блок се настаниха пенсионери, които решиха да направят цветни лехи пред входа. За целта закупиха със свои средства китки и фиданки и сами ги засяха.
Получи се градинка за чудо и приказ. Но дойдоха горещите юли и август и цветята трябваше да се поливат. И тогава противниците на зеленината ревнаха като ужилени, че водата е много скъпа и те няма да плащат. А същите тези яростни противници на дърветата и цветята се радваха като деца през пролетта, когато те разцъфтяха пред входа!
Такива неща вгорчават и без това трудния ни живот, като в същото време отчуждението, апатията, агресивността и чувството за безнаказаност се настаняват трайно в душите ни и рушат бавно, но сигурно чувството за държавност и единение на всички българи.
Някога преди 1950 год.ТКЗСТО-всеки сие живял в родното си село и градска махала.На село заел е човек,кои са негови близки от чичо и вуйчо деца и дае по близък с чичовите и братовчедовите.Всеки сие имал приятели комшии и е имало труд и веселби у комшията и роднината.Наш е селски сее говорило с уважение за почтен човек.Само пияните и 3-4-ма бандити са се биели в едно и също село.Днес в големите градове живеят селяни-преселници-работещи за хляба си.Враждуват непознати селяни от села на 30 километра едно от друго,защото имат различни нрави и характер.За еди,кое си село се говори-Ножари и побойници-за друго село-Кавгаджии и клюкари-двулични хора.Нужно е и да срещне човек кавгаджия-агресивен човек в града да го подмине с мълчание.Някой пресякъл неправилно с кола пътя-друг шофьор го гълчи-Заспал,каде караш-селянин-овца.Да си мълчи човек-една дума срещу и двамата шофьори ще слезат от колите си и ще се бият.Нека да сме скромни да не се караме с непознат в града.С доброто ще победим лошото в човек и ще сме здрави,че боят води до контузии.-Блага дума желязни врати отваря.нар.поговорка.[bluescreen]
