Титулната страница на календара за „високошната“ 1876 г.
11 Август 2016, Четвъртък
За Огнян, който всъщност се оказа Осман, и за един уникален календар
Беше смутено и напрегнато време. Имахме по една или две звездички на пагоните. Държахме униформите вкъщи, защото периодично ни призоваваха в НШЗО. Обличаме ги и хайде към Търново. Там на място получаваме оръжие, нови приятелства, нови раздели...
С инж. Бакърджиев си допаднахме – сърдечен немногословен, интелектуален. Обичахме разходките по търновските улици – пред нас се издига Царевец с Патриаршията и Балдуиновата кула, а отляво е загадъчната Трапезица.
Веднъж, захласнати по занаятчийските магазинчета, някъде около „Къщата с маймунката“ ни спря от заведение песента „Хаджи Минчо, купува продава“. Неволно се пренесох в една вечер през суровата зима в далечно село в Делиормана, където баба ми пееше: „Купува, продава, хаджи Мустафа иска ортак да става“.
Споделих спомена си, а инженерът ми рече замислено: „Все сме българи, знаем ли от дъното на какви исторически извори на живота изникват имена, събития, мелодии“.
Ученията приключиха – с по една звездичка повече на пагоните. На раздяла припомних случката на инженера. Позасмя се като се обърнах към него с „Огняне“. Сдържан човек беше и само поясни: „Осман се наричам, от Айтос. Жена ми се казва Лейла. Две деца имаме. И там ме наричат така... Какво значение има – все служим на България. Тя е само една!“.
Повече не се срещнахме.
В планината
Щур в най-долния смисъл на това понятие беше русенският адвокат, майсторът на спорта Петър Лечев. Той водеше групи от истински любители на планинските преходи до начинаещи планинари. Нямаше планина, която да не ни приеме, а нощем под звездното небе да слуша планинарските ни песни.
Така един ден пристигнахме в село Могилица, а на следващата заран отново потеглихме на път. На едно магазинче, откъдето трябваше да получим скромна храна, беше отворена вратата. Дребна женица с шалвари каза, че ни чакала да влезем, тъй като съседката й отишла на паша с козите. Тя винаги така правела. Взехме каквото ни се полага за прехода, а край магазинчето се открои една малка църквица с полусчупено задно стъкло, закрито със стара икона.
Така бяха хората в Родопите. Добри, отзивчиви, сърдечни и не се страхуваха от кражби.
„Високошна“ година
Русе е пленителен град, същинска перла на Дунава, дал своето отражение в разбиранията и оценката си за събития и личности, които не престават да ме удивляват.
Позволявам си буквално да пресея само някои констатации. До нас стои стара къща, скромна, удобна, с дворче и цветя. Един ден, като се прибирах, видях, че след кратък ремонт някои вещи – дребни наглед, грижливо са оставени на тротоара. И на други места съм виждал подобни старини, но тук ми направи впечатление избледнялата първа страница на календарче с надпис „Български календар 1876 високошна година“.
Илюстриран е с пасторална картина на овчар, свирещ с кавал сред стадото си, под която е добавено: „Българино, свири весело!“.
Изданието е отпечатано в печатницата на Л. Сомер и др. във Виена. На титулната му страница е посочено, че е дело на книжарницата на Д. М. Манчов, която има клонове в Пловдив, Свищов и Солун.
Календарът е уникален. Издава се за четвърта година и представлява същинска енциклопедия от леточисление, зодии, прокобите за 1876 г., морални поучения, медицински такива, преглед на църковните събития у нас в периода 1870-74 г.
Страниците му съдържат и няколко съобщения за нови заглавия на издателите от книжарницата: „Бащин език за малки деца“, Детски свят“, аритметиката по начина на Грубе, карта на България, Тракия и Македония. Разбираме също, че под печат е и „Българска история“.
Колкото пъти отварям тая реликва, все се удивлявам на невероятната българска упоритост за собствено самоутвърждение, независимо в каква политическа ситуация се намираме.
Да си спомним 1876! Подготовка за въстание в Оборище, тежки боеве в Перущица, Батак и Брацигово, Ботевата чета, войната между Русия и Турция, опълченците...
Този скромен календар сочи на приятели, съседи и на всеки български патриот, че винаги намираме път към утвърждаване на българското самосъзнание и достойнство.
