Асфалтирали улица за брата на цар Борис – да не гази кал до публичния дом
Автор: Камен Колев
Реклами на питейни заведения и папироси, спорове да има или не конкурси за красота, публични дебати за публичните домове - тези проблеми занимавали пресата и съзнанието на българите преди малко повече от сто години. Нечувано и невиждано за патриархалния Пловдив примерно било намерението в града да се проведе конкурс за красота.
През октомври 1909 г. местният вестник "Марица" излиза с гневна статия.
"Някои столични вестници със сериозен вид писаха, че се кроило в града ни да стане конкурс на хубавиците пред наступающите коледни празници. Струва ни се, че това е пуснато нарочно от някой шегобиец. Такъв конкурс няма каквато и да е морална или друга обществена цел. Никоя сериозна и благовъзпитана госпожа или госпожица няма да си позволи такава глупост.
Видяла жабата, че подковават бивола и вдигнала и тя краката. (...) Кой сериозен баща или мъж ще позволи на своята дъщеря или жена да се излага за хубост пред някакво си жури. Това е просто безобразно!", гневят се авторите на статията.
И докато обществото ни гледало консервативно на конкурсите за красота, в следосвобожденска България бавно си проправяли път т. нар. кафе-концерти, шантани или казано направо - бардаци, в които редовно се практикувала плътска любов.
Двадесетина години по-късно Джон Стайнбек ще разкрие в прозата си, че публичният дом навремето е бил всеприета и открито обсъждана институция, която закриля порядъчната жена. Всеки неженен мъж можело да иде в бардака и да освободи плътската си енергия, за да не обиди и накърни чистотата и високата нравственост на жената.
Така в края на ХIХ век проституцията у нас се превърнала в узаконен порок. Шантаните работели като закрити заведения, уж под надзора на санитарните власти. Дори общината събирала от тях специален данък.
В "Улици, хора, събития" Димо Казасов пише, че в провинцията бардаците били извън града, "за да не смущават благонравието на населението, от една страна, и за да пазят от хорските погледи нощните похождения на своята клиентела, от друга".
В София обаче публичните домове декорирали самия център. Те били по-луксозни и за разлика от бардаците в покрайнините се наричали места за пиене, пеене и танци. Вътре, пише Георги Каназирски-Верин в книгата си „София преди 100 години”, имало по 10 -15 маси, няколко сепарета и стаи. В тези заведения се подвизавали петнадесетина певици.
Реалното предназначение на шантаните обаче не било тайна за никого - затова порядъчните жени гледали да ги заобикалят отдалеч, а господата ги посещавали късно вечер, по тъмно.
През 1911 г. в София е имало 417 публични домове. Един от най-известните принадлежал на полякинята Розалия Редицка, известна като „мадам Цора”, и дъщеря й Хермина. Нейният шантан бил на ул. "Сердика", а по-късно се преместил на площад "Бански", след това в Букурещ.
Градската легенда разказва, че „Кирил и Методий“ - единствената павирана от край до край улица в столицата в началото на ХХ век, била специално застлана с павета, за да не гази кал малкият брат на цар Борис Трети - княз Кирил Преславски, когато отивал с файтона или с пакарда си до публичния дом "Аполо" на мадам Цора.
Георги Каназирски-Верин й е гостувал по време на Първата световна война и по-късно свидетелства: “На една стена аз видях цялата наша политическа и военна слава. Върху един стар ковьор бяха прикрепени с топлийки портретите на голяма част от нашите най-видни политически мъже, даже и портретът на един от първите наши министър-председатели. Тук имаше портрети на генерали, командири на дивизии, на армии, дори и на един висш военен магистрат. Портретите носеха подписи, а някои - посвещения."
Някои от най-известните софийски компаньонки били Драга Савич, кака Мара-Мераклийката, Люба Лагоска и др. Лагоска била собственичка на един от бардаците – „Сердика", а Драга Савич притежавала този на ул. „Струма”. И двата бардака били посещавани често от софийския хайлайф.
Районът на Лъвов мост бил прочут с махалата „Девичи проход”.
Друг известен бардак се намирал на ул. „Московска” 33 и в него работели едни от най-скъпо платените жрици. На входа имало снимки на момичетата. Реклама на шантаните се правела и на живо - с файтони, теглени от расови коне. Сводниците качвали момичетата на тях и ги разхождали бавно из софийските улици, за да може господата отрано да си харесат момиче за вечерта.
Софийските вертепи се преместили в центъра на града благодарение на началника на столичната санитарна служба д-р Михайлов. Неговите подчинени инспектори трябвало да контролират бардаците и често му донасяли, че съдържателите им изпитват финансови трудности.
През 1879 г. в писмо до Градския съвет докторът пише, че търговията им върви слабо и затова изпитвали затруднения да плащат данъка си от 15 хил. лева.„Съдържателите са прави. Публичните домове са много далеч от града. Там съобщенията и осветлението са лоши, поради което порядъчните хора се страхуват да ги посещават. Посещават ги само гамените и коцкарите, които не правят "алъш-вериш". Предлагам да се преместят в града, но без да им се окачат фирми и червени фенери", написал д-р Михайлов.
През 1879 г. общинарите определили точно място, където да се разрешава такива домове - т. нар. „Капанска улица" - районът на днешния булевард "Дондуков" и улиците "Веслец", "Бачо Киро" и "Искър".
На следващата година общинарите приели „привременни правила” за работата на софийските шантани. Едно от условията било прозорците да са непрекъснато затворени. Бардак не можело да има близо до църква, джамия, училище, пансион.
Жриците на любовта нямали право да ходят по улиците в неприлично облекло, както и да закачат минувачите, за да не докарват "докачение на публичната нравственост", пише в наредбата.
Били въведени глоби за нарушения както на момичетата, така и на сводниците им. През 1883 г. на жриците било забранено да ходят в градската баня с другите жени. За тях като ден за къпане бил отреден петък, за да не им предадат някоя венерическа болест.
Първият изборен закон от 1880 г., приет от Второто обикновено народно събрание, утвърден с княжески указ и публикуван в “Държавен вестник” на 23 декември 1880 г., забранил на съдържателите на публични домове да гласуват. Това обаче не смутило ни най-малко хората с бизнес нюх и Арсо Максимов бил първият официален кандидат за съдържател на бардак.
В молба до Софийската община разказва, че държи публични домове в Кюстендил и че е гражданин с честно поведение: "Плащал съм честно на момите.” Пред общината той настоял да му се отпусне парцел от 2500-3300 кв. метра за построяване на съвременен бардак.
Плановете на предприемача били да направи три отделения с по шест стаи, а таксите да са 3, 2 и 1 лев за съответната категория. Общината отхвърлила предложението му и се заела сама да регламентира проституцията. През 1895 г. за първи път у нас продажбата на плътска любов била узаконена, а четири години по-късно била обявена обществена поръчка за вдигане на публичен дом. По това време в София е имало 650 „труженички“.
На търга се явили дузина предприемачи, а спечелил П. К. Гълъбаров, зет на просветния министър Димитър Вачов, който пък бил земляк на вътрешния Васил Радославов. Така край Владайската река на сегашната Сточна гара се появили седем шантана. В този район бил и Централният публичен дом, който бил построен по идея на министър-председателя Рачо Петров.
Още в началото на 20 век Софийски хигиеничен съвет имал намерението да закрие публичните домове. Да ги има или не, била честа дискусия и по вестниците.
Бардакът "Кафе-концерт" на мадам Лора в Пловдив предизвиквал ожесточени дискусии.
Вертепът се намирал срещу Цар-Симеоновата градина и бил трън в очите на мнозина благонравни пловдивчани. Властта не предприемала никакви мерки да го затвори. При всички режими стервата-сводница Лора е успявала да влезе в приятелски връзки със силните на деня и по тоя начин да анулира всякаква възможност какъвто и да било представител на власта да й се меси в работите.
Изреждали се много градоначалници, дошъл на власт Попов - известен с това, че изгонил „шантонетките" от „Нова Америка", ограничил проституцията в Русе и София. Пловдивчани се надявали да направи това и в родния им град. И започнал - затворил вариететата, поставил леките жени под строг надзор, но като стигнал до шантана на мадам Лора, ударил на камък.
"Защото се заканили да му счупят краката. Жалко! Един градоначалник би трябвало да арестува всички ония, които се затварят в заведението на Лора след 2 часа, да арестува самата нея и да действа смело",се казва в публикация на вестник "Из Пловдив".
Но вертепът моментално си намерил защитници, които често публикували статии в негова защита във в. "Санстефанска България". Публичните домове в цялата страна си имали поддръжници и защитници в много среди. Австро-унгарският консул се застъпил за интересите на няколко австрийски гражданки и успял да да убеди Градския съвет да им разреши упражняване на занаята още 6 месеца, след като били закрити публичните домове.
От 1 юли 1905 г. всички бардаци в София били затворени, на другата година вертепите в цялата страна били забранени със закон.
Но оттогава продължават да съществуват и до днес уж тайно, под носа на властите и въпреки законите.
