Листата, стъблата и корените на растението съдържат различни алкалоиди. Учените съобщават за наличие на холин.
В цветовете са открити флавонови глюкозиди – линарин, който се хидролизира на агликона акацетин (линаригенин), и дизахарида рутиноза; пектолинарин и неговата кристална форма неолинарин; ацетилпектолинарин. Изолирани са още пектини, слузи, смоли, ситостерин, фолиева и лимонена киселина.
Пресните листа на луличката съдържат 60 - 140 мг% корбинова киселина, 18 мг% каротини.
Преди време в Германия широко разпространено средство при болезнени хемороиди бе мехлем, приготвян от пресен сок от зелената билка. При хемороиди се използва крем, приготвен от 1 част цветове на линарията, 1 част дъбова кора и 1 част водно пипериче.
Луличката се използва още при лениви черва, нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата, главоболие, жълтеница.
Външно се употребява при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и други.
Растението проявява също така диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо действие.
Начин на приложение: 1 чаена лъжица билка се запарва в 250 мл вряща вода. След изстиване се прецежда и се изпива на 2-3 пъти за един ден.
Като очистително и диуретично средство, шепа от луличката, събрана във време на цъфтеж, се залива с чаша вряща вода, запарва се, прецежда се, прибавя се по вкус захар и се взема през 1 или 2 часа по 1 с.л.
Предупреждение: Билката е отровна. Дразни стомаха, може да предизвика диария. Затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност. Затова се прилага внимателно, под лекарски контрол!
