Не спираме да получаваме от интересни, по-интересни снимки от пожълтелите албуми. Неотдавна пристигна и една фотография от Париж, изпратена ни от живеещия там българин Божидар Чеков. Тя представя семейство на Поп Тодор – преселници от Дебър, Вардарска Македония, след Илинденското въстание от 1903 г. По разпределение фамилията е изпратена в Лом.
„Работливи и пестеливи, те стават собственици на ниви, лозя и строят мелница в Медковец“ – пояснява техният родственик от френската столица.
За снимката (сн. 1) прави са позирали четиримата сина – Русин, Натанаил, Мино и Михаил (от ляво надясно). Всички те се включват като доброволци в Балканската и Междусъюжническата война. Бият се при Одрин, Дойран и Ниш. Най-младият – Натанаил, пада убит от сърбите.
Самият Божидар Чеков е роден през 1946 г. в дома на дядо си по майчина линия – Мино Поптодоров (вторият на снимката от дясно наляво). „Запознах се с дядо ми Мино през решетките на ломския затвор, където той излежаваше присъда като експлоататор на местните селяни и проявил съпротива срещу насилствената колективизация“ – споделя внукът му.
В средата на семейния портрет са Поп Тодор, синът му Гаврил и снахата Евдокия. Двете прави момичета са дъщерите на Гаврил и Евдокия.
Божидар Чеков е приложил и фотокопие на визитка на фирмата на Гаврил Поп Тодоров и синове , занимаваща се с „житарство, депозит от чамов и боров строителен материал и цимент“, както и на дизеломоторната валцова мелница, която са притежавали на гара Медковец (сн. 2).
Интересна снимка получихме и от Любка Пашкулова от град Раковски. Тя ни е изпратила кадър от срещата на фронтоваците пред Общинския народен съвет в града (сн. 3). Най-ниският на първата редица с костюма е нейният свекър Ерник Ангелов Пашкулов.
Той е роден на 7 май 1923 г. в с. Ген. Николаево, окръг Пловдивски. Служил е в Драма (Гърция) и е взел участие във Втората световна война. Роден е на третия ден от събитията при Драва.
Поредното предложение за нашия конкурс идва от Мария Василева Христоскова от пазарджишкото село Равногор. Фотографията е от 29 юни 1904 г. и представя отбелязването на деня на св. св. Апостоли Петър и Павел, който и до днес се чества като празник на населеното място.
Фотографската лента (сн. 4) е документирала момента, когато всички очакват музиката да започне да свири и да се хванат за хорото. Едно време то се завивало на седем ката – толкова били кръговете, които се образували.
За празника били освобождавани всички войници и затворници – пояснява Мария Христоскова.
В средата на снимката се виждат кметът и полицаят на селото. При по-внимателно вглеждане в кадъра се вижда, че всички присъстващи мъже са облечени с бели ризи, елеци и чешири (панталони, вид потури), а жените са със сукмани.
В дъното на фотографията е къщата на рода на Мария Христоскова, но за съжаление, днес тя вече не съществува. Вляво от нея е сградата на читалището, където в миналото са прожектирали филми на местното население.
Бележка на редакцията: Ако изпращате за конкурса ни оригинали на снимките, посочвайте телефон за връзка и коректно точен адрес, на който ще ви ги връщаме, след като ги публикуваме при нас. Защото тяхното място е в семейните албуми.
