Българофилът княз Алексей Ростовски

Автор: Никола Филипов

Неговият праправнук – княз Никита Лобанов Ростовски, е по-известен в България, защото като син на „белоемигранти“ е роден и израснал в София, бил е шампион на България по плуване при юношите за 1951 г., дългогодишен член е на ръководството на фондация „Кирил и Методий“ и е един от най-големите дарители на музейни и културни ценности. В „Десант“ вече сме писали няколко пъти за него.
По повод смъртта на княз Алексей Лобанов-Ростовский, през август 1896 г. българският княз Фердинанд със съпругата си отслужват панихида в Рилския манастир, на която присъства голяма част от висшето управленско общество на Княжество България.

Какви са заслугите към българите на починалия във Виена по време на изпълнение на служебните си задължения висш руски дипломат, можем да научим от една статия, публикувана в излизалия през онези години български вестник „Прогресъ“. Ето какво пише в него:
„Княз Лобанов-Ростовски беше истински приятел на България. На два пъти през продължителната си дипломатическа дейност даде доказателства за чувствата си, които изпитваше към нас и двата пъти така изпълни задачите си, че заслужи искрената ни признателност.

Княз Лобанов-Ростовски бе в Цариград когато се поде църковния въпрос, и с оказаното съдействие и поддръжка допринесе не малко за придобиването на църковната ни независимост. А миналата година като новоназначен канцлер на младия цар Николай Втори, той прибави своето име и в акта за помирение на Русия с България, подписан в началото на годината.
Княз Лобанов-Ростовски винаги е съжалявал за влошените отношения между освободители и освободени. Затова и когато цар Николай Втори го назначи за свой канцлер, цяла България посрещна с радост това събитие.

Надеждите ни се осъществиха бързо и в такава пълнота, каквато можеха да очакват само най-големите български патриоти. Услугата, оказана от княз Лобанов-Ростовски за примиряване на двете братски славянски страни има огромно значение и затова, че с възвишената си политика той доказа безкористието на Русия, която не постави никакви условия... Това доказа, че Русия не иска от България нищо друго, освен да бъде истинска славянска държава, на която са скъпи славянските идеали!“.
Любопитно е, че в богатата вековна библиотека при Ростовския Кремъл в руския град Ростов Великий, наскоро бе открито копие на списание „Исторический вестникъ“, том LXVI от ноември 1897 г. с неразрязани страници, тоест неразгледано досега почти 120 години. И този брой се оказва изцяло посветен на живота и делото на княз Алексей Лобанов-Ростовский – с негови снимки, биографични данни и некролози от различните страни, в които е работил като дипломат.

Основното впечатление, което остава у читателя, след като разгледа неговото дигитализирано копие, е, че всички в своите писания подчертават таланта на княза като дипломат и го оценяват като изключителен миролюбец и миротворец. Той е участвал и при подготовката на договорите в края на Кримската война, и по договорите относно земите на Балканския полуостров, и за Япония, и за Абисиния...
Не е за чудене, че почти всички сериозни европейски вестници отделят по цели страници за описване живота и делата му и отпечатват некролози, снимки и съболезнователни писма.

Именно княз Алексей Лобанов-Ростовский, който многократно е беседвал с българския княз Фердинанд по различни външно- и вътрешнополитически въпроси, спомогнал за преминаване на сина му Борис към православието и останал много доволен от организираното му свето кръщение.
Така че българофилството на неговия праправнук – княз Никита Лобанов-Ростовски (все още живеещ в Лондон), който дари безценно парче от планетата Марс на софийския Природонаучен музей и който чака вече близо година да му бъде дадено българско гражданство, за да прекара както първите, така и последните години от живота си в България, е наследствено!


Патриотичен календар

19 август 1903 г. — В рамките на Илинденско-Преображенското въстание въстава Одринският революционен окръг

20 август 917 г. — Българските войски, предвождани от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой

22 август 1879 г. — От 22 до 31 август в София се състои събор на митрополитите и духовенството по уредба на църквата в Княжество България

23 август 1877 г. — Води се най-тежкият бой по време на битката за Шипченския проход (11 август стар стил)

25 август 1938 г. — Родена е народната певица Янка Рупкина

В категории: История , Горещи новини