Писмо от Георги Кандиларов, като директор на Солунската мъжка гимназия, до директора на Солунската девическа гимназия Царева Алексиева от 17 септември 1884 г.
24 Август 2016, Сряда
Георги Кандиларов е изявен български просветен деец от 80-те години на XIX век до средата на 20-те години на ХХ век.
Автор: Атанас Коев
Той последователно е директор на Солунската българска мъжка гимназия, на Солунската българска девическа гимназия и на Русенската девическа гимназия. Същевременно за период от около две години е начело на Духовната ни семинария в Цариград.
Бъдещият просветител започва земния си път преди 165 години в Котел на 8 август 1851 г., като първоначално учи в родния си град. В периода 1869-1873 г. младежът учителства в местното училище, а след това заминава за Одеса, където постъпва в Духовната семинария.
Впоследствие следва в Киевската духовна академия, дипломирайки се през 1884 г.
Георги Кандиларов е сред основателите на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, като в периода 1884-1887 г. е неин директор, както и управител на българските начални училища в града. Същевременно от 1884 до 1885 г. е директор и на Солунската българска девическа гимназия.
Котленският просветител се установява за около година – от 1888 до 1889 г. – в македонския град Воден, но е арестуван от турските власти заради активната му просветителска дейност сред българското население в този край. Съден е и е осъден на заточение, но впоследствие е оправдан и освободен.
След като излиза на свобода, Георги Кандиларов продължава с учителската си дейност. Първоначално е назначен за управител на българските училища в Битоля – от 1889 до 1890 г., а след това в Сяр – от 1891 до 1892 г.
В Македония просветният деец развива широка общественополезна дейност, като участва активно в откриването на около 35 училища в тези български земи. Заради будителската му дейност отново е арестуван от османските власти, които му отнемат учителското разрешително. В резултат на това той се разболява и се завръща за кратко в родния си Котел.
След като се възстановява, от 1892 до 1895 г. учителства в Духовната семинария в Петропавловския манастир край Лясковец. Впоследствие заминава за Цариград, където става преподавател в Българската духовна семинария, като в периода 1897-1899 г. е и неин директор.
През 1900 г. Георги Кандиларов се завръща в Княжество България и в продължение на шест години, до 1906 г., е директор на Девическата гимназия в Русе. След това учителства в Софийската духовна семинария – от 1916 до 1918 г. и в Пловдивската духовна семинария – от 1920 до 1925 г.
Видният българин умира на 19 юни 1943 г. в търновското село Арбанаси, като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на просветното дело в България и в останалата под турска власт Македония.
Георги Кандиларов е автор на две съчинения. Първото от тях излиза от печат през 1930 г. в София и е озаглавено „Българските гимназии и основни училища в Солун“, а второто се нарича „Българските училища в град Воден от 1869 до 1913 г.“ и е отпечатано в том II на сборника „Беломорски преглед“ през 1944 г., вече след смъртта му.
С дейността си котленският просветител оставя трайна диря в развитието на училищното дело в останалите под османско владичество български земи през 80-те и 90-те години на XIX век. От края на века до първата четвърт на ХХ век той учителства в редица училища в страната, давайки своя неоценим принос в просвещаването на народа ни.
