На 7 август се навършиха 115 г. от смъртта на основателя на първата детска градина в страната ни
Автор: Атанас Коев
Никола Живков е изявен български просветен деец, книжовник и общественик от 70-те години на XIX век до началото на ХХ век. Той е автор на песента „Шуми Марица“, известна като български химн от 1886 до 1944 г. Основател е и на първата детска градина в страната ни. Той е брат на политика и близък съратник на Стамболов, последователно министър на просвещението и финансите и два пъти председател на Народното събрание – Георги Живков, както и на Вела Благоева, съпруга на Димитър Благоев, а също и на Роза Пискюлиева, съпруга на известния лекар и кмет на Варна Ангел Пискюлиев.
Бъдещият наш просветител е роден в старопрестолно Търново през 1847 г. в родолюбиво българско семейство. В периода 1861-1867 г. той учи в родния си град при известните даскали от този период Никола Михайловски и Петко Рачов Славейков. След това от 1867 до 1869 г. изучава педагогика и математика при Американската мисия, подвизаваща се в Русе.
Впоследствие за известно време работи в книжарницата на Христо Г. Данов. Същевременно пътува много из българските земи, като публикува натрупаните свои впечатления във вестник „Право“.
От 1872 до 1873 г. Никола Живков е пълномощник на Българската екзархия и на Българското читалище в турската столица Цариград. Като такъв той активно подпомага откриването на редица читалища из българските земи. При пътуванията си разпространява излизащото през този период списание „Читалище“.
В продължение на 12 години търновският просветител учителства в различни краища на България, като последователно е даскал във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча Свищов и др. През май 1876 г. активно участва в редактирането на първия брой на вестник „Нова България“, списван от поета революционер Христо Ботев, непосредствено преди заминаването му за поробеното отечество с неговата чета.
Никола Живков се включва в избухналата през лятото на 1876 г. Сръбско-турска война. По това време той създава песента „Шуми Марица“, която става български химн до 1944 г., когато е отменен като такъв от отечественофронтовската власт.
Видният търновец участва активно като доброволец и в Руско-турската война (1877-1878). След освобождението на България от османско владичество през 1878 г. публикува сборника „Гусла с песни“, кн. I.
Първоначално изявеният просветен деец е назначен за училищен инспектор във Видин, а след това заема същата длъжност в Свищов, Русе и Варна. Същевременно през 1882 г. отваря в Свищов първата детска градина в страната.
През 80-те години на XIX век Никола Живков се включва дейно в македоно-одринското национално-освободително движение. От 1880 г. той започва да издава в Русе вестник „Македонец“. Това е първото издание в България, което се занимава специално с македонските дела след освобождението ни от турско робство.
Търновецът е близък съмишленик и съратник на своя именит съгражданин от този период Стефан Стамболов.
Той се занимава и с активна журналистическа и публицистична дейност, като пише редица материали в подкрепа на Народно-либералната стамболовистка партия.
Никола Живков умира на 7 август 1901 г. във Варна, като е погребан с почести за големите му заслуги за развитието на просветното дело в България.
Той ни оставя редица учебници и учебни помагала, сред които интерес представляват „Тайната сила на природата“, излязла от печат през 1880 г., и „Детинска мъдрост“, обнародвана през 1887 г. Автор е и на драмата „Ильо войвода“ (1880 г.) и комедията „Светулка“ (1880 г.). Приживе Живков редактира хумористичните вестници „Комар“ и „Телеграф“ и изпраща свои статии и материали, свързани с редица педагогически проблеми, в списание „Училище“.
