Един разказ за това как българската артилерия разбива войските на генерал Сарай, тръгнал да възстановява погиналото сръбско кралство
Автор: Димитър Делийски
Не се знае кой е написал този текст и кой е направил снимките. Донесла го е в Казанлък сестрата на тъща ми, която е била учителка в Мъглен. Това е един автентичен разказ за устояването на Мъгленските позиции по време на Първата световна война. Върху гърба на фотографиите е написано: „За спомен от Европейската война, 15/Х 1917 г. Узуновъ К. Ивановъ“.
Местността Мъгленско носи названието си от река Мъгленица, която извира от източните склонове на Кожух планина и се втича в Енидже-Вардарското езеро, северозападно от Солун. В горното си течение р. Мъгленица протича през една долина, наречена Мъгленска долина, дълга 30 км и широка 10 км. От север Мъгленската долина се обгражда с непрекъсната верига високи планини: Кожух (2180 м), Преслап, Ковил, Козяк. Най-западно е Нидже планина (Каймак чалан (2525 м).
На българския народ Мъгленско стана добре известно от 1916 г., когато генерал Сарай започна да прави своите офанзиви на южния фронт.
В долината са сгушени доста села с население българско и отчасти турско. Гърци рядко се срещат. Според Букурещкия договор от 1913 г. Мъгленско остана в гръцка територия. Гърците взели крайни мерки да погърчат българското население, което дълги години водило борба с гръцката пропаганда.
Не успели да погърчат този български край нито добре плащаните гръцки попове и учители, нито гръцките четници-андарти. Не задълго обаче трая тази гръцка „културна” дейност. Щом българският войник се изправи на гръцката граница, всичката тази „просветителна” паплач на гръцката държава веднага избяга от българските селища.
Не успяха да посърбят другата част от българското население владеещите останалата част от Македония „братя сърби”.
Мъките и теглата на мъгленското население не бяха свършили. От година насам Мъгленската долина представлява огромен бивак на съглашенски войски. В северния край на долината – там, където започват високите планини, днес се води смъртна борба между българската войска и англофренската сган. От лятото на миналата година в мъгленските планини се води люта окопна война. Непристъпните планински върхове, гори, сипеи, чукари се набраздиха с дълга линия от окопи. Воюващите здраво се укрепиха в планините.
Новите си тирани мъгленчани за пръв път видяха през лятото на миналата (1915) г. В долината започнали да се мяркат някакви войници, дошли от далечни презморски страни. Тези френски кавалеристи правели набези в разни посоки и разузнавали дали няма българска войска.
Българските войници отдавна бяха изгонили и последния сръбски войник, здраво бяха застанали на сръбско-гръцката граница, очаквайки с достойнство появяването на какъвто и да било враг. Самото мирно население с радост очакваше да види „българския аскер”.
Много българи по селата се изкачваха по стръмните склонове на Преслап, Ковил, Нидже планина, най-после достигаха високите върхове, за да видят с очите си българската войска. Радостта на тези нещастници не беше дълга. Съдено им било да изпитат нови мъки и неволи.
В Мъгленската долина започнаха да прииждат сръбски пехотни части. Те денонощно се окопаваха. Беше докарана значителна френска артилерия. По такъв начин бойната линия вече се очерта по склоновете на Кожух, Преслап, Ковил, Кукуруз, Нидже планина до върха Каймак чалан. Съглашенските войски се укрепиха срещу нас. Зад гърба си врагът имаше Мъгленската долина, нашите войски зад гърба си имаха непристъпни планински вериги. Това бяха Мъгленските позиции.
Заградена отвред с планини, Мъгленската долина обилно се напоява от дъждове. За отбелязване е, че и при ясно време над коритото на Мъгленица пак се напластява лека мъгла. Надали ще се намери по-подходящо и по-сполучливо название за една местност, която през голяма част от годината се застила с гъста мъгла.
До Балканската война българското население в Мъгленско дълги години е водило постоянна борба с гръцката пропаганда. Гърците заграбили училищата и черквите. Не успели да погърчат този български край гръцките попове и учители. Те действали по примера на сръбските окупатори.
Сърбите денонощно се окопаваха. Ниви, ливади, урви и сипеи се набраздяваха с дълги окопи.
През август 1916 г. беше съсредоточена значителна англо-френска войска срещу нас. Най-после генерал Сарай предприе своята голяма офанзива.
Генерал Сарай полетя да възстановява погиналото сръбско кралство. Задачата му беше да унищожи българската армия и пороби самата България. Разноцветни войски, събрани от всички краища на света, бяха дадени на генерал Сарай да унищожи с тях България. Разен сорт чернокожи племена през далечни морета и океани бяха докарани на Балканите. Тези войски идеха „в защита на правдата”.
Върху нашите позиции от Кожух до Нидже планина войските на врага упражняваха свръхчовешки напор. Дълга артилерийска подготовка предшестваше атаките. Многобройната артилерия на противника бълваше огън, върху избраните пунктове за атака хиляди снаряди се хвърляха. Често пъти няколко батареи съсредоточаваха своя адски огън върху малък участък от избраната за атака позиция.
Този адски огън понякога продължаваше с денонощия. Всичко се сливаше в един демоничен трясък. Бойците от окопите не можеха да различават нито гърмежите на отделните батареи, нито избухванията на снарядите и мините. Хоризонтът непрестанно се раздираше от блясъците на оръдията. Врагът не жалеше снарядите! С желязо биваха обсипвани окопите.
Противниковата артилерия беше разпределила работата си: едни батареи стреляха по нашите окопи, други обстрелваха пътищата зад позициите ни, да не могат да бъдат докарвани попълнения, да не може да става подвозът на храна и боеприпаси. Някои батареи търсеха нашите оръдия с цел да ги унищожат или поне да ги накарат да замлъкнат.
Най-безплодни оставаха усилията на неприятелските артилеристи да изнамерят разположението на нашата артилерия. Добре прикрити в гънките на местността, нашите оръдия зле терзаеха врага!
Много пъти, след като изхвърляха много снаряди в търсене на нашите оръдия по някой пункт и като не можеше да ги намери и унищожи, тогава започваше да обстрелва цели площади от някои местности с надежда да може случайно да напипа нашите оръдия. В това отношение жалки бяха усилията на сръбските и френски артилеристи. Много височини бяха разровени от разнокалибрени снаряди, много гори бяха изкоренени и превърнати в поле от големи ями.
Неприятелските артилеристи изпитваха най-голяма злоба и бяс към нашите наблюдатели, които от високите планински върхове следяха зорко противника. Не само по време на боевете, но и когато нямаше пехотински действия, артилерийските ни наблюдатели винаги биваха най-щателно търсени.
Височините, за които врагът предполагаше, че са скрити нашите наблюдатели, биваха обсипвани със снаряди, пламваха от огън. Много гори бяха изкоренени из дъно, много поляни бяха превърнати в ями, много скали и сипеи бяха разринати и въпреки това нашата артилерия имаше пак добро наблюдение.
Усилената стрелба продължаваше по цели дни. Между нашата и вражата артилерия се водеше смъртен двубой.
Най-после, след като избраната за атака предна позиция биваше обсипана с желязо, врагът внезапно спираше от предните линии своя артилерийски и минен огън. Той вече се пренасяше назад към поддръжката и пътищата. Между нашите предни линии и поддръжките врагът със своята артилерия образуваше огнена завеса. Най-сетне той предполагаше, че нашата отбрана е съкрушена и защитниците избити. Тогава сърбите наизкачваха из окопите си. Техните вериги като бесни стремително плъзваха нагоре към нашите окопи. Там обаче ги очакваше гибел!
В този момент артилерията ни откриваше преграден огън, а нашите пехотинци стоеха в очакване. Между нашите и сръбските окопи се откриваше огнена завеса. Една част от сърбите намираха своята смърт между разрушените си окопи, а тези сръбски вериги, които се понасяха напред в атака, изпитваха ужаса на българския артилерийски огън. Те биваха посрещани и от убийствения наш пушечен и картечен огън.
Най-после, след като неприятелската артилерия пренасяше своя огън зад нашите окопи, за да не допусне идването на резервните части, тогава именно настъпваше часът на разплатата. Обикновено след първата верига настъпваше втора, трета и т.н. Всички тия вериги имаха участта на първата. Бесните орди на генерал Сарай гинеха без всякаква полза.
Важно бе за отбелязване, че където трябваше да се правят отчаяни атаки, винаги сърбите биваха поставяни на първите линии. Французи и англичани не се вестяваха никак!
Неуспешна остана голямата офанзива на генерал Сарай. Мъгленските позиции се оказаха непоколебими!
