Част от нашите лечебни растения продължават да цъфтят. На други предстои ваденето на корените, тъй като през този период те съдържат най-много лечебни вещества.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Така през септември се берат стръковете на камшика, бударицата, изсипливчето, луличката, пачата трева, цветът на лопена. Вадят се корените на блатния тъжник, жълтата тинтява, бере се цветът на ружата.
Стръковете на камшика регулират функциите на черния дроб и жлъчката. Прилагат се също при застойни явления, отоци, както и при стомашни и чревни разстройства. Стръковете на бударицата действат против бронхиален задух, кашлица и болести на далака. А стръковете на изсипливчето са старо народно средство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, срещу бронхиален катар.
Надземната част на луличката е позната като средство против болезнено уриниране, нощно напикаване, увеличена и възпалена простата, главоболие и други. Мащерката или както я наричат в други краища на нашата родина бабина душица или овчарски босилек, действа отхрачващо, болко- и нервноуспокоително и газогонно. Прилага се при всички видове кашлица, стомашни и чревни болки главно от нервен произход, гастрит, стомашна язва, колити и газове в червата.
Мащерката е и един приятен чай през зимните месеци.
На всички ни е позната пачата трева. Но дали знаем, че тя притежава кръвоспиращо и пикочогонно действие, като повишава кръвното налягане и вентилационния обем на белите дробове.
Цветът на лопена, или както го наричат в някои краища още овчарска свещ или овча опашка, се употребява против кашлица, задух, бронхит, пресипнал глас. Корените на блатния тъжник действат пикочогонно и противо-възпалително. В нашата народна медицина се прилагат при костна туберкулоза, задух, задържане на течности в организма.
Корените на жълтата тинтява засилват отделянето на слюнка, стомашна и жлъчна секреция, както и чревната дейност (перисталтиката).
