Климатичните условия у нас са подходящи за този символ на дълголетието
Автор: Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ-БАН
Годжи бери (Lycium Barbarum) принадлежи към семейство Solanacea (Картофови). За негова родина се счита Северен Китай. Този растителен вид, символ на дълголетието, е известен още с имената лициум, императорски плод, мерджан и др. Като ценно лековито растение той е бил познат на азиатските народи още от дълбока древност, преди повече от 4000-5000 години пр.Хр.
Представлява многогодишно храстовидно (дървесно) растение, което достига височина до 2-3 м. Чрез подходящи резитби то може да се оформи като храст или като дърво. Листата му са сиво-зелени, тесни, с елипсовидна форма, а цветовете – бледолилави. Плодовете на годжи бери са червено-оранжеви, малки, елипсовидни, с дължина 1-3 см. Те са богати на антиоксиданти. Отличават се с високо съдържание на витамини (С, А, В, Р и др), на микро- и макроелементи (К, Ca, Fe, Zn, I, Со), аминикиселини, поли- и монозахариди.
Съдържанието на витамин С в малките плодчета е многократно повече от това в плодовете на цитрусовите култури.
Консумацията на годжи бери се препоръчва за регулиране на метаболизма, за общо укрепване на организма, за понижаване на кръвната захар и др. Плодовете на този храстовиден (но и дървесен) вид се считат за мощен имуностимулатор.
Чаят от листата и кората на растението е с доказано антибактериално и антимикотично действие. В нетрадиционната медицина годжи бери се прилага и за лечение на туморни заболявания.
У нас на много места в полупланинските и планинските райони се срещат дивите форми на растението. За разлика от култивираните видове (те са около 40), дивите са с по-дребни плодчета.
В България климатичните условия позволяват отглеждането на годжи бери. Този храстовиден (дървесен) вид е студоустойчив и понася без проблем отрицателни температури от порядъка на минус 20 - 25ºС. Растението е светлолюбиво и се развива най-добре на слънчеви места.
Вирее на различни типове почва, но предпочита леките и тези с неутрална и алкална реакция. Не понася тежките, засолени и преовлажнени почви.
Годжи бери се размножава със семена и вегетативно (чрез коренови издънки и резници).
Храстите цъфтят през юли и август, а плододават през втората половина на септември и през октомври, до началото на първите есенни слани.
През последното десетилетие и у нас започнаха да се създават насаждения с годжи бери. Заради ценните си качества масово се отглежда в стопанствата на любителите градинари. Растенията могат да виреят и при стайни условия.
При създаване на насаждения с годжи бери прилаганата агротехника не се различава съществено от тази при останалите храстовидни (дървесни) видове. Площите, предназначени за засаждане с годжи бери, се обработват през есента на дълбочина 30-40 см.
С основната обработка се внасят минерални торове (30-40 кг/дка суперфосфат, 15-20 кг/дка калиев тор) и при възможност - оборски тор (1-2т/дка). Може да се използва комбиниран тор (NPK). Торовите норми се определят в зависимост от типа на почвата и почвеното плодородие.
Годжи бери може да се засажда през есента и през пролетта. През пролетта се засаждат предимно едногодишни растения, за да се избегне риска от измръзване. По-укрепналите, 2-3-годишни, растения могат да се засаждат през есента и през пролетта.
При засаждане на по-големи площи с годжи бери най-често се прилага схемата междуредово разстояние 2,5 м и разстояние между растенията в реда – 1,5 м. Ако с основната обработка на площта не е извършено наторяване, минералните торове и оборският тор се внасят при засаждането на растенията в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40 см).
Непосредствено преди засаждането корените на растенията трябва да се опреснят. Младите растения се засаждат на дълбочината, на която са били в контейнера. След това е необходимо растенията да се привържат към предварително подготвените подпорни конструкции и добре да се полеят.
За разлика от много други култури, годжи бери започва да плододава рано, на втората година след засаждането. През вегетацията грижите по отглеждането включват почвообработки, торене, поливане, резитби, растителна защита и др. Растенията се нуждаят от повишени поливни норми през периода на цъфтежа и формиране на плодовете.
Видът се напада от болести, характерни за сем. Картофови (Solanacea). От тях икономически най-важни са брашнестата мана и фитофтората.
Плодовете на годжи бери се консумират пресни и сушени, след накисване.
Препоръчителната дневна доза от този полезен плод е 20-30 грама. Те се използват и за приготвяне на сокове, компоти, сладкарски изделия и др.
С красивите си бледолилави цветове и оранжево-червени плодчета храстът може да се използва в парковете за декоративни цели.
