Вашата дума: Българският народ търси обединение и не бива да предаваме заветите на дедите си
31 Октомври 2016, Понеделник
Автор: Ганчо Ганчев, Бургас
През 1922 г. капитанът от българската армия Отон Барбар пише книга за Балканската и Първата световна война, в която заявява: „Аз изпълних своя обществен дълг“.
Участвайки като взводен командир (на рота от 25-и пехотен Драгомански полк, б.р.) той получава орден за храброст за участие в боевете в края на 1912 г. и през март 1913 г. по време на Балканската война. Той е първият комендант на Чаталжа. Назначен е за това, че първи влиза с взвода си в града.
Още същия ден при него се представя кметът - грък по произход, и двамата с него са непрекъснато един до друг през цялото време на престоя на българската войска в Чаталжа. Градът пада почти едновременно, заедно с превземането на Одрин – съществуват сведения, че офицери от Първа и Трета армии на коне са присъствали на церемонията при предаването му на българите.
Небивалият героизъм на българина през миналия век по време на всички войни доказва, че той е в състояние да прави чудеса, когато се наложи да защитава своята родина. По време на първите 15 дни на войната българските войски превземат почти цяла Източна Тракия.
Високият дух и героизъм на армията ни възхищава цяла Европа и неслучайно един италиански офицер заявява: „Дайте ми българския войник и аз ще превзема света".
Отон Барбар, който е поляк по произход, също изтъква: „За мене представляваше голям интерес да наблюдавам борческия дух на българина, когато той с оръжие в ръка отстояваше правата на България срещу враговете й".
Само преди 104 години, по време на войната Българската армия е наброявала 750 хиляди човека, които при мобилизация тръгвали на фронта с песни и хора като на сватба. Юношите криели годините си, а студентите от чужбина се завръщали и постъпвали като доброволци – с цървули и парадни униформи. Така разбирали тогава патриотизма нашите сънародници – да отстояваш свободата и независимост на България!
104 години по-късно избираме президент, който се явява и главнокомандващ на една наброяваща едва 40 хиляди човека армийка.
Няма песни, няма музика, няма патриотизъм, липсва вяра в хората. Тя напълно се е изчерпала, след като всички се убедиха, че България е ограбена тотално, че няма достойни пенсии, няма здравеопазване, няма работа за младите и пр.
Както загубихме Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. по вина на управляващите и царя, сега пак по вина на управляващите сме изпаднали в небивал упадък и тотална бедност. Тогава беше първата национална катастрофа, а сега е вече третата, и то настъпила във време без война.
По време на сегашната предизборна надпревара на хората най-силно впечатление направи обединението на патриотичните партии, които на този етап печелят привърженици от всички краища на страната. Това е показателно, че българският народ търси обединение, а не безумно разединение.
Изпълнявайки заветите на кан Кубрат, през вековете нашите владетели са успявали да обединят разновидното население в земите между Дунав и Черно море в една България. Затова не бива и днес да предаваме заветите на дедите си.
Ганчо Ганчев,
Бургас
Любопитно: Кой е Отон Барбар
Бащата на командира на рота от 25-и пехотен Драгомански полк – д-р Игнатий Барбар, е поляк на служба в руската армия и като такъв взима участие в Руско-турската война. След Освобождението той остава заедно със съпругата си Дороти в България, където им се раждат три деца – Отон, Станислав и Ружа.
Самият д-р Игнатий Барбар участва активно в организирането на здравните служби в нашата страна, като е един от учредителите на клона на БЧК в Кюстендил и столичен гарнизонен лекар.
Синът му Отон завършва право и се сражава като офицер от българската армия в Балканската и Първата световна война.
Брат му Станислав Барбар е запасен поручик. Той завършва историческия факултет на Софийския университет, но умира трагично през март 1920 г. от раните, които получава при атентата в столичния театър „Одеон".
Ружа Барбар е известна българска интелектуалка от миналия век. Тя завършва романска филология в Женевския университет. След завръщането си в България работи като гимназиална учителка., като пише редица статии, свързани с възпитанието на девойките във и театрални критики.
