На 8 януари 1878 г. родният град на Васил Левски е освободен от Троянския отряд на генерал-лейтенант Павел Петрович Карцов. Невероятният поход на руските войски и опълченците през потъналия в снежни преспи Балкан е равносилен на победа на човешкия дух над злите зимни стихии.
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия, от 3 до 7 януари 1878 г., в условията на силен студ и дълбок сняг, и завършва с победа на русите. Те дават 26 жертви, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Невероятният поход на отряда на генерал Карцов през потъналия в снежни преспи Балкан е равносилен на победа на човешкия дух над злите зимни стихии.
Троянският отряд се спуска в Карловската розова долина. Турските офицери изпадат в паника и недоумение. Те знаят, че през зимата Балканът на практика е непроходим. Затова са навили топографските си карти на руло и очакват бойните действия да се подновят чак на пролет.
Появата на русите на юг от Балкана разцепва турската армия, намираща се между Шейново и София на две части. Противникът в Стремската долина е принуден да отстъпи панически към Пловдив.
По-късно един турски офицер пише за зимното преминаване на руската армия и на опълченците през планината така: „Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“
След спускането си в Стремската долина генерал Карцов изпраща една колона от своя отряд към Клисура за връзка с войските на генерал Комаров от Западния отряд на генерал Гурко, които настъпват по направление София-Пирдоп-Златица-Карлово.
Паметникът на генерал Карцов в Троян
Друга колона от отряда си генерал Карцов изпраща към Калофер за връзка с войските на генерал Михаил Скобелев от Южния отряда на генерал Фьодор Радецки.
След победата на Беклемето, началник щаба на Троянския отряд, полковник Сосновски заповядва да се превземат карловските села Розино, Слатина, Иганово и Столетово. Щабът на генерал Карцов се установява в село Кърнаре. Изпратеният кавалерийски разезд на есаул Шаров влиза в Карлово.
В паниката си, палачът на Клисура, карловския спахия Тосун бей забравя в конака две красиви бойни знамена, които са изпратени от казаците, като трофей в щаба на генерал Карцов.
В Кърнаре пристига турски парламентьор, изпратен от коменданта на Пловдив с предложение до руското командване за прекратяване на настъплението на русите на юг от Балкана. Генерал Карцов му отговаря, че комендантът на Пловдив няма пълномощия да води преговори по този въпрос.
Преди да избягат в Пловдив, турците ограбват за последно сребърните и златни предмети в карловските църкви “Света Богородица” и “Свети Николай”, посичат един свещеник пред амвона и правят неуспешен опит да подпалят сградите.
В храма “Свети Николай” аскерът и башибозукът в сляпата си ярост прострелват иконите и избождат очите на светците, разпиляват реликвите и опустошават класното училище, намиращо се в съседство.
На 8 януари 1878 г. авангардът на Троянския отряд, начело с полковник граф Татишчев влиза в Карлово и поставя постове пред по-важните сгради. След него основните сили от отряда на генерал Карцов също влизат в Карлово. Оцелели след Страшното жители на града не могат да повярват на своето избавление от мъките.
Те посрещат тържествено своите освободители на пътя между Сопот и Карлово. Местните духовници отслужват тържествен молебен за прослава на русото оръжие. Генерал Карцов се установява в лятната резиденция на, английския консул в Пловдив - Пулиевата къща.Офицерите от щаба му и всички останали низши чинове са разквартирувани в българските къщи.
На другия ден в Карлово след победата над Вейсел паша при Шипка- Шейново, пристига отрядът на генерал Скобелев. Черковните камбани в Карлово бият до полуда възторжена меса на радостта, а хората плачат, като деца, невярващи на своето избавление от шестмесечните кански мъки и гаври на Страшното.
Още не са пресъхнали сълзите в очите на вдовиците и сираците, когато карловци се събират на общоградско събрание и на 16 януари избират първия си Градски съвет, начело с братовчеда на Васил Левски, изтъкнатия революционер Васил Караиванов.
Днес всички главни улици на подбалканските градчета в Карловската Розова долина носят името на генерал Павел Карцов, а високо, високо в Балкана, на Беклемето, там където само орлите летят, признателните хора от Карловския и Троянския край са издигнали огромна арка, през която преди 139 г. дойде Свободата, върху щиковете на руските воини.
В близост до нея се извисява гордо вековният Карцов бук, свидетел на битката.Той е наречен така, след като генерал Карцов забива сабята си в него,за да докаже че руската сабя ще отсече главата на зловещата Османска империя!
На Беклемето, там където само орлите летят, признателните хора от Карловския и Троянския край са издигнали огромна арка, през която преди 139 г. дойде Свободата
