В памета на изтъкнатия авиоконструктор професор Цветан Лазаров - геният на българското самолетостроене, роден на 25 февруари 1896 г.
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Професор Цветан Лазаров е роден в гр. Плевен на 25. февруари 1896 г. През 1912 г., едва шестнайсетгодишен, постъпва на работа като монтьор на софийското летище. Когато избухва Балканската война, заминава на фронта като доброволец. Работи като механик на летището Мустафа паша (Свиленград), където се базира Първо аеропланно отделение.
През 1916 г., в разгара на Първата световна война, е назначен за командир на картечна рота на Южния фронт. Желанието му е да служи в авиацията и заради това подава рапорт до своите командири да бъде преместен. В края на краищата те удовлетворяват мечтата му.
След войната се записва да учи в Аеропланното училище в Божурище. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран.
През 1922 г. Цветан Лазаров заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург, където специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене.
Включва се в студентското антифашистко движение и поради това е лишен от отпуснатата му държавна стипендия. Принуждава се да работи като чертожник, за да се издържа. Живее в крайно мизерни условия, но въпреки всички трудности, през пролетта на 1926 г. се дипломира като аероинженер.
Завръща се в България, където започва и истинската му научна дейност, която след години ще го превърне в най-голямото име в българската авиация. Започва работа в Държавна аеропланна работилница-Божурище.
През 1932 г. конструира лек и прост за пилотиране учебен самолет ДАР-6. Английското списание AIRPLANE в годишника си за 1932 г. обръща специално внимание на ДАР-6. Въпреки всичко това по една или друга причина ДАР-6 остава само прототип и серийното му производство така и не започва.
През следващите години той продължава да усъвършенства идеите си и на бял свят се появяват нови модели като ДАР-9, ДАР-10А и ДАР-10Ф .
През следващите десетилетия Цветан Лазаров конструира още няколко успешни модела, които носят наименованието ЛАЗ и се произвеждат в ДСФ Ловеч. През 1942 г. неговият боен разузнавателен самолет „ЛАЗ- 3“ успешно преминава изпитанията.
След Втората световна война завършва прототипите на новите самолети ЛАЗ-7“, “ЛАЗ-7М” и „ЛАЗ- 8“. Самолети от серията “ЛАЗ-8″ служат на България до 1958 г., а през 1960 г. биват бракувани.
От серията “ЛАЗ-7″ пък са произведени общо около 150 самолета и 170 от типа “ЛАЗ7-М”. Това дава възможност на България да стане една от европейските сили в авиацията и да произвежда самолети, колкото Германия по това време. От “ЛАЗ-7М” са закупени 100 броя за Полша и 50 броя за Египет.
Ентусиазмът на Цветан Лазаров до последно не изчезва и до смъртта си през 1961 г. той работи усилено върху самолета „ЛАЗ- 12“ и хеликоптера „ЛАЗ 10 Х“, както и върху разработването на български реактивен самолет.
Абревиатурата LZ, произлизаща от неговите инициали се ползва като код за разпознаване на българските полети в Международната организация за гражданска авиация.
През 1948 г. е избран за професор по теория на самолета и самолетостроенето и ръководител на Катедра “Самолетостроене” в Техническия университет. Умира на 13 януари 1961 г. в София на 64 годишна възраст.
