Стоянка Мутафова има необикновена и завидна биография – и в личен, и в творчески план
Автор: Борислав Гърдев
Стоянка Мутафова живее в три епохи и работи активно вече 70 години.
Можела е да на прави кариера в Чехия, тъй като три години – 1946 – 1949 – e част от трупата на театър в Прага, дори тогава получава и първото си предложение да се снима в киното.
Вероятно, ако бе останала там, съдбата й щеше да се развие по друг начин, може би щеше да гони по популярност Яна Брейхова,да се снима при Иржи Менцел, Отокар Вавра и Милош Форман и да е част от чешкото филмово чудо“, а след 21 август 1968 г. да емигрира в Западна Европа.
Тя преживява в буквалния смисъл на думата утвърждаването на комунизма в Чехословакия , след като на 14 юни 1948 г. президент става Клемент Готвалд. Но после, водена от патриотични подбуди , се завръща в България, разделяйки се с първия си съпруг – известния професор в Театралната академия Роберт Роснер.
Завършила класическа филология в Софийския университет и Държавната театрална школа, за нея няма проблем след връщането си от Прага да започне работа в най-представителния ни театър „Иван Вазов“, където изкарва цели седем години.
Знаменитост обаче става в Сатиричния театър, на който е основател и в който е на щат до 1991 г.
Именно в театъра тя получава своето бойно кръщение. Там попада в силен колектив, работи с големи режисьори и извайва ярки образи, с които остава в съзнанието на поколения български зрители.
Спектакли като „Чичовци“, 1960, „Михал мишкоед“, 1963, „Ревизор“, 1966,„Големанов“, 1966, „Старчето и стрелата“, 1969, „Януари“, 1975, „Вражалец“, 1980, „Новото пристанище“, 1984, „Балкански синдром“, 1987, „Ревизор“, 1999 , „Квартет“, 2006, „Скакалци“, 2013,“Безумната лейди Джулия“, 2013, имат култов статус, радват са на огромен успех и винаги се играят пред препълнени салони.
Мутафова съчетава в себе си по превъзходен начин лустрото на интелигента от царско време – все пак е дъщеря на големия драматург Константин Мутафов, непосредствеността, виталността и искрящия талант на звезда от годините на социализма, обгрижвана и подпомагана от управляващата компартия и правителството , когато хората имаха време и желание да споделят успехите на родното изкуство и самочувствието на артист с опит и капацитет, търсен и желан и в периода на демокрацията.
В това се крие тайната на нейното творческо дълголетие – уникално у нас и съпоставимо в световен мащаб с делото на корифеи като Лорънс Оливие, Едит Еванс, Джон Гилгуд или Кърк Дъглас.
В личния си живот има още два брака. С Леонид Грубешлиев, син на Мария Грубешлиева и Людмил Стоянов, тя влиза в хайлайфа на социалистическото ни общество. Но връзката им се разпада в един момент. И тя се омъжва приказно щастливо за популярния актьор и режисьор Нейчо Попов, но за съжаление съдбата й го отнема с ненавременната му смърт на 20 март 1974 г.
Мутафова е голяма актриса основно на сцената. Но хората я познават главно от летните й турнета с халтури, в които е неизменна партньорка на Георги Парцалев и непретенциозни комедии като „Госпожа стихийно бедствие“. Немалко са и изявите й на малкия екран – аз досега си спомням с възторг участията й в такива легендарни новогодишни постановки като „Новогодишна шега“, 1969 на Нейчо Попов или „Вражалец“, 1976 на Хачо Бояджиев ,“Женско царство“, 1982, на Нина Минкова, епизодичното й присъствие в „Старчето и стрелата“, 1983 на Орфей Цоков, включването й в няколко реклами – за селска лютеница с Георги Калоянчев, 2010, за салам „Народен“, 2013 с екипа на „Комиците“, като лице на пенсионерския вестник „Клуб 100“, 2014 и чак накрая с немногото си роли в киното.
Стоянка Мутафова – колкото и невероятно да звучи – ако и да се снима вече 60 години – няма централна роля в целулоидния свят.
На големия екран или в телевизионни сериали тя винаги е на втори план, но участието й пак не остава незабелязано.
Това е и ирония на съдбата, и предопределение, което тя стоически носи на плещите си вече шест десетилетия.
За киното я открива Боян Дановски – в първата ни цветна комедия „Точка първа“, 1955.
Не бих препоръчал скорошното й показване по телевизията - „Точка първа“ носи белезите на тенденциозното и поръчково кино, така добре познато ни с многобройните си „постижения“ през 50-те години на миналия век.
В него се борим за мир, съпричастни сме с децата на КНДР и със съдбата на Весето – Румяна Чокойска, която се губи, но благодарение на човешката солидарност , е открита и на финала триумфално се появява в кварталния клуб на ОФ…
В „Любимец“ 13, 1958 на Володя Янчев е касиерка.
С него ще снима и легендарната комедия „Топло“, в която я помним с бравурната си защитна реч като съдия, бързайки да претупа процеса, тъй като вкъщи я чакат майстори по поставяне на парното отопление.
С другия изявен майстор на родната комедия Петър Василев – Милевин снима „Специалист по всичко“, 1962, фризьорката, „Кит“, 1970, баба Стойна и епизода от популярната поредица за Баш майстора – „Баш майсторът началник“, 1983, в който се представя като Куна.
Три съвместни проекта има с Рангел Вълчанов – „Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров“, 1966, съпругата на Шекеров, „Езоп“, 1970, Касандра и „Бягство в Ропотамо“,1973, циганката.
Работи с големия италиански майстор Карло Лидзани в „Любовницата на Граминя“, 1969, в която като сватовницата хвърля хищни погледи на голата Стефания Сандрели, докато в класиката „Бялата стая“, 1968 на Методи Андонов се подвизава като майката на Рина.
При Бинка Желязкова като фотографираната в „Привързаният балон“, 1967, прави първият смел стриптийз в родната кинематография.
Под ръководството на съпруга си Нейчо Попов се изявява в епизод от друга много известна за времето тв поредица – „Нако, Дако и Цако – моряци“, 1974.
Тя е великолепната Калудка в „Темната кория“, 1977, на Орфей Цоков и неподражаемата баба Цоцолана в телевизионната адаптация на „Патиланско царство“ от 1980 г. , дело на Бистра Атанасова, придава престиж на младежкия сериал на Стоян Шивачев „Федерацията на династронавтите“(1984) по романа на Хаим Оливер „Енерган 22“, 1981.
Снима се в криминалния филм „Наследницата“, 1984, дело на Иван Андонов, който пък е част от друга прословута милиционерска поредица, носеща подобаващото заглавие „Издирва се…“
В годините на малокартинието у нас, настъпили след 10 ноември 1989 г. Мутафова е канена рядко, но има щастието да работи с интересни и добри постановчици, даващи й възможност за ярки, епизодични изяви – „Пантуди“, 1993 на Огнян Купенов и Ангел Тошев, „Стъклени топчета“, 1999 на Иван Черкелов – майката на Албена, „Рапсодия в бяло“, 2002 на Теди Москов – Старицата, добавяме двете й участия в сериалите на Иванка Гръбчева – „Големите игри“, 1999 и „Ваканцията на Лили“, 2007, както и сочната роля на бабата на Нора в „Ако някой те обича“, 2010, на Киран Коларов…
Мутафова преживява истински ренесанс на своята популярност в изключително успешния сериал „Столичани в повече“, който върви по екрана на bTV от 23 март 2011 г.и в който изгражда свежо, непосредствено и неподражаемо ролята на баба Марийка Чеканова.
Именно в тази поредица, в осми епизод на втория сезон и под режисурата на Станислав Тодоров – Рожи Стоянка Мутафова дава брилянтен урок по актьорско майсторство, партнирайки си - за последно пред камерата – с великия Георги Калоянчев, съгласил се на епизодично появяване като дядо Георги…
Двамата имат съвместен незабравим бенефис и в тв постановката „Вчерашни целувки“, 2003, под режисурата на Юри Дачев.
А колегите от „Комиците“ направиха мило честване на 90-годишният й юбилей на 3 февруари 2012 г.
Като си помисля, през целия си съзнателен живот съм общувал с изкуството на Стоянка Мутафова.
Винаги съм я харесвал и обичал.
Уважавам я и сега, ако и да знам, че днешният й статус се дължи основно на късмета й да е последната жива легенда на едно изключително талантливо поколение, което ни учеше на вяра в доброто и да уважаваме качествените образци в изкуството, свързано с имена като Ружа Делчева, Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Невена Коканова, Емилия Радева, Катя Паскалева.
