Книга с дисертацията на Божидар Димитров припомня за един от най-великите българи на XVII в.
Автор: Десант
Издателство „Захарий Стоянов” публикува в поредицата си „Дълг и чест”, която се състои от монографии, посветени на живота и дейността на велики българи, първата книга на Божидар Димитров, директор на НИМ – „Петър Богдан Бакшев”. Тя е написана и издадена още в далечната 1980 г., всъщност това е и докторската дисертация на Димитров, съобщават от Националния исторически музей.
Навремето тази книга предизвика голям шум както сред научната общност, така и сред българското общество, тъй като в нея Божидар Димитров публикува два ценни документа, открити в секретния архив на Ватикана, където той работи тогава. Това са: първата история на България, написана през 1667 г. (почти 100 години по-стара от Паисиевата история), и италианска средновековна хроника за Кирил и Методий, в която Методий е упоменат под рожденото си име - средновековното българско име Страхота. Тогава бе разрешен вековният спор българи или гърци са двамата Солунски братя.
Но кой е Петър Богдан Бакшев. Българин от Чипровци, част от малката българска католическа общност по това време, състояща се от населението на градчето и околните четири села. Благодарение на това, през 1601 г. Францисканският орден установява контакт с чипровските католици и те имат възможност да си уредят училище с ранг на гимназия и шест от най-добрите деца да получат образование във Ватикана, Австрия и Италия.
Петър Богдан е един от тези щастливци. Той завършва Клементинския колеж в Рим и се завръща през 1630 г. в България. За късо време става епископ на българската католическа църква през 1643 г. и архиепископ на София и цяла България.
Дейността на този българин е изключително разнообразна. Той знае, че да се пробуди българският народ и да получи национална независимост, трябва да знае историята си, тъй като това познание е и аргумент за права на народа.
Затова през 1667 г. написва историята на България и още няколко исторически трудове, между които „История на София” и „История на Охрид – столица на България“.
Но Петър Богдан Бакшев изпреварва не само Паисий, а и Христофор Жефарович. Той първи създава герба на България – изправен лъв, тъпчещ турски полумесец.
Петър Богдан изпреварва и Левски, като създава през 1644 г. и революционна организация, в която привлича не само католици, но и православни българи, влизайки в контакт с техните ръководители като архиепископа на автокефалната архиепископия в Охрид и др.
Целта е да вдигнат общо въстание срещу турците в удобен момент. Следвайки практиката по онова време, те предлагат българската корона на полския крал и на молдовския княз. Въстанието наистина е вдигнато, но три години след смъртта на Петър Богдан Бакшев - от наследилия го на трона Стефан Кнежевич. То остава в историята като Чипровско въстание.
Петър Богдан Бакшев незаслужено е забравен през годините на комунистическата власт, тъй като бил, според официалното мнение, агент на „черната ватиканска реакция”. Възползвайки се от известна либерализация в последните десетина години на комунизма, Божидар Димитров твърде смело го обявява за един от най-великите българи на XVII в.
