Историята е разказана от първо лице – от мъжа, сигнализирал за престъплението в полицията. Изводите от развоя на случката са за читателя
Автор: Севдалина Пенева
„Случката се разви в гората между Варна и близкото до града село Каменар – предпочитано място за разходка, извън шумният и презастроен град.” Така започва шокиращият разказ на Калоян Спиров.
На 19 февруари, в неделя, той се радвал на хубавото време сред природата, когато чул наблизо удари на брадви. Приближил се да види какво става. Десетина цигани изсичали наред дърветата с брадви и жаги, а няколко други бързо нареждали трупите и ги подготвяли за изнасяне.
„ Обадих се на спешния номер 112 и изчаках, скрит от циганите, да видя какво ще се случи. Наистина, до 30-тина минути някъде дойдоха полицаи, но още докато паркират колата, няколко ромчета на по 10-тина години, оставени като съгледвачи от двете страни на пътя, вече бяха предупредили секачите.
Настъпи бясно оживление в бригадата. За отрицателно време събраха повалените и насечени дървета на купчини. Една от тях даже успяха да затрупат със стари гуми (а кой си е позволил да изхвърли сред безценната природа цял камион гуми, един Бог знае, замърсяването на гората е друга тема).
Когато полицаите най-сетне стигнаха да мястото, там вече нямаше ни един циганин. Униформените огледаха щетите, констатираха, че действително става дума за бракониерство, може даже и протокол да са написали. И толкова. Тръгнаха си, а купчините нарязани трупи останаха.
Върнах се на другия ден, колкото да се оправдаят подозренията ми. Дървесината беше ометена да шушка, нямаше оставено ни едно дръвце, явно се бяха върнали, след като полицаите си тръгнаха.
Абрадвите им се чуваха някъде в далечината...”, пише Калоян Спиров.
Мъжът е направил няколко снимки на мястото, посетено и от полицаите. По-навътре в гората сам не посмял да влезе, но гарантира, че положението е същото. Голите пънове, казва той, се виждат още по главния път около ромската махала.
„Ясно е, че в близост до селото гора съвсем скоро няма да има. Лека-полека, бавно и търпеливо, бракониерите ще превърнат мястото в зловеща поляна с пънове, високи по метър (циганите даже не се навеждат, като умъртвяват дърветата, секат високо, за да им е удобно). И боклуци. Тонове боклуци, за които вече не са виновни само циганите.
Разбирате ли, никой не може да спаси гората. Институциите са безпомощни. Държавата на българите я няма. За което вече сме си виновни ние – всички, които остават абсолютно пасивни на случващото се извън техния дом. Но пък, кажете, какво биха направили сами, като я няма държавата?
Ето, в конкретния случай – изпълних гражданския си дълг, сигнализирах за престъплението, но какво от това? Последствията от моята намеса са кръгла нула”, разочарован е Калоян Спиров. И с основание.
След подобен разказ коментарът е само един – безсилието на държавата ражда анархия. Въпросът е, какво могат да сторят поданиците на тая държава, абдикирала от своите задължения?
