Въстанието е трябвало да избухне на Великден през април 1835 г., но предателство на еленския чорбаджия хаджи Йордан Кисьов осуетява плана на бунтовниците
Автор: доц. д-р Петър Ненков
В периода от средата на XIV до средата на XV век българските земи са завоювани от османските турци и включени в Османската империя. Правата на поробеното българско население са крайно ограничени. То е подложено на духовна асимилация и физическо унищожение. Изложени са на произвол животът, имотът и семейната чест на българите. Завоевателите облагат с тежки данъци българите, които наричат презрително „рая”.
Всред данъците има и такива унижаващи, като „данък за дишане на въздух” и „данък за изхабени зъби”, след като са ядат и пият до насита в домовете на нещастните българи. Поробителите извършват масово помохамеданчване на българите и въвеждат жестокия кръвен данък, като отвличат най-здравите и будни деца, за да ги превърнат в еничари, които впоследствие често пъти стават палачи на своите бащи и майки.
Османската власт разрушава църквите, манастирите и дворците в българските земи. Тя ликвидира всички държавни институции, които поддържат националното самосъзнание и колективната българска памет и кара светогорския монах Исай да възкликне потресен в своя разказ за това страшно време, че дори живите облажават умрелите по-рано!
И въпреки трагедията си, народът ни не се отчайва и не свежда покорно глава. Той никога не забравя святата идея за Свободата. В името на нея българите организират десетки бунтове и въстания, които са жестоко потушени от поробителите.
Едно от тези въстание е Велчовата завера.
През 1835 г. в старата българска столица Търново е организирано съзаклятие начело с Велчо Атанасов - Джамджията, което има за цел да вдигне народа на въоръжено въстание. Подготовката на заверата започва през 1834 г. Същата година Велчо Атанасов се завръща от чужбина в Търново и пристъпва към организирането на въоръжено въстание.
Велчо Атанасов - Джамджията
Той привлича в съзаклятието Никола Гайтанжията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игумена на Плаковския манастир - отец Сергей и учителя Андон Никопит. В подготовката на въстанието активно се включват и дейци от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово и други селища. Съзаклятниците установяват тесни връзки с коменданта на Силистра, капитана от руската армия Георги Мамарчев, който е избран за военен ръководител на въстанието.
Той е родом от Котел. Взема участие в Руско-турската война 1806-1812. Голяма храброст проявява при превземането на крепостта Силистра, за което е награден с Георгиевски кръст и произведен в чин поручик. Участва през 1812 г. в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеоновата армия. Воюва храбро в битката при Бородино през 1812 г. и в „битката на народите” при Лайпциг през 1813 г.
Капитан Георги Мамарчев се сражава и в Руско-турската война 1828-1829 г. Застава начело на доброволчески отред, който е сформиран от български емигранти във Влашко. През пролетта на 1829 г. отрядът му помага на руските войски при форсирането на Дунав и овладяването на редица турски крепости в Североизточна България. За превземането на Силистра руският император Никола I го награждава с орден „Св.Анна” и скъпоценна сабя и го назначава за комендант на града, който остава до 1835 г. под руско управление.
Капитан Георги Мамарчев
При подготовката за въстанието, е организирана съзаклятническа мрежа в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско и други райони. Плаковският манастир, разположен на 18 км., южно от Търново, в Еленския Балкан - става щаб на бъдещото въстание. Под предлог, че събира работници за поправка на разрушената варненска крепост от Руско-турска война 1828-1829г., Димитър Софиянлията въоръжава в околностите на Търново около 2000 души, които стават ядрото за бъдещата въстаническа армия.
Според изработения план за действие, въстаниците предвождани от Георги Мамарчев, трябвало да превземат Търново, където да побият българското знаме на хълма Царевец и да се провъзгласи свободната българска държава, начело с Велчо Атанасов, като княз.
След това трябвало да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в централна Стара планина, за да не могат турските войски от Южна България да преминат Балкана.
В случай на неуспех организаторите на заверата са вярвали, че Русия ще се намеси в подкрепа на българите. Подготовката на съзаклятниците се изразявала в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиене на специални униформи, калпаци и знамена и провеждане на военни упражнения.
Въстанието е планирано да избухне на Великден през април 1835 г., но предателство на еленския чорбаджия хаджи Йордан Кисьов осуетява плана на бунтовниците.
В тежко сражение с турците в Плаковския манастир, където участват и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността, въстаниците са разбити. Турските власти залавят Велчо Атанасов и другите ръководители на заверата и ги подлагат на жестоки изтезания.
Велчо Атанасов, Димитър Софиялията, хаджи Йордан Брадата и Никола Гайтанджията са осъдени на смърт и обесени в Търново на 4 април 1835 г. Отец Сергий загива след жестоки инквизиции. Плаковският манастир като щаб на заверата е разрушен от турците.
Капитан Георги Мамарчев е заловен на 4 срещу 5 април 1835 г. в Плаковския манастир. Той е изпратен в Цариград, където лично султан Махмуд II го разпитва за причините на бунта и е впечатлен от дързостта му. Мамарчев избягва смъртното наказание, благодарение на руското си поданство. Турската власт го заточва в Коня, в Анадола. След 1841 г. капитан Г. Мамарчев е преместен на остров Самос, където умира през 1846 г.
Вeлчовата завера, макар и потушена с големи жестокости, подкопава устоите на османската тирания и показва непримиримия дух и воля за свобода на българите.
