Томина неделя увенчава края на великденските празници
Автор: Десант
Седмицата след Великден, с която завършват Великденските празници, се нарича Томина неделя или още Светлата неделя. Позната е и като Празна неделя, защото през нея не се работи, а се празнува.
През Томина седмица възкръсналият Христос започва да се явява пред учениците си. Когато се разнаса мълвата, че тялото му го няма в пещерата и Божият син е възкръснал, само апостол Тома не повярвал в нея.
На осмия ден след възнесението си Божият син обаче Спасителят лично се явил пред него. Апостолът „слага пръст” в раните на Исус, за да се убеди в чудото. Оттогава е останал и изразът „Тома неверни”.
Томина неделя увенчава края на великденските празници. На този ден жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване, от превръщането им във вампири.
Първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Почита се сушата. Според народните представи денят е „хаталия” – лош ден. Затова се спазват някои забрани. Жените не перат и не сушат дрехите. Не се копае и не се сее, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, „за да не се вдига” млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се изпълнява стар обичай за предпазване на хора и добитък от болестта „топалък” (да не окуцяват). Преди изгрева на слънцето жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: „Тука да остане топаллъка!”; „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца”.
