Плиска се вижда оттук като на длан и владетелят е можел да следи отблизо събитията в първата ни столица
Автор: Валя Христова
На 12 юни 2016 г., неделя, след св. Литургия отец Неделчо Великов от мадарската църква „Св. Георги Победоносец и св. Тервел – цар български“ отслужи панихида за погребаните монаси в местността Кирека под Мадарските скали.
Предположението, че святи хора са пребивавали и погребани на това място, накара миналата година група християни да дойдат тук и да им отдадат почит в наши дни.
Жители от околността отдавна са наблюдавали тук интересно явление: сияние, светлина около костницата и гробището на монасите отшелници.
А бившият главен уредник на Национално историко-археологически резерват „Мадара“ Кирил Кръстев споделя: „Дали ще се потвърди предположението, че тази гробница е свързана с името и делото на св. цар Борис, засега е една примамлива догадка.
Безспорно е, че тези паметници са свързани с Плиска и Мадара – следователно с раждането, утвърждаването и възмъжаването на българската държава. Намират се само на 10-12 км от Плиска, която се вижда като на длан оттук и с бърз конски ход до нея може да се стигне за 30-40 минути. Това е позволявало на свети цар Борис да наблюдава и следи отблизо събитията в първата ни столица.
Известно е, че оттеглил се в манастир, той продължавал да упражнява влияние върху управлението на държавата чак до смъртта си през 907 г.
Приемам за достоверно предположението на Геза Фехер, че изкусната скална гробница в Кирека и голямата зала от манастирския комплекс са свързани с дейността и кончината на св. цар Борис. За него е построен манастирът с голямата парадна зала и издълбаната скална гробница, а по-късно, прeз XII – XIV век комплексът е бил възобновен, гробницата се превръща в гробница-костница, пазена и обслужвана от монаси.
Тревожно е днешното състояние на обекта и интервенцията от страна на иманяри. Това налага да започне мащабно проучване и консервация на този значим за нашия народ обект“ – изтъква Кирил Кръстев.
За мнозина основната забележителност при скалите край Мадара е Мадарският конник, откъдето воините ни са започвали походите си срещу нашествениците в българските земи. Но трябва да се знае, че той е следствие от величието на това свято място.
Мадара е култов център отпреди християнизацията на българския народ, а по-късно е обитаван от монаси, от исихасти. В скалния масив са изсечени около 300 килии и няколко скални църкви, като на места са били използвани естествени пещери и вдлъбнатини. А това означава, че манастирският комплекс е бил обитаван през вековете от хиляди монаси.
Малко известен е паметникът скална гробница на около 3 км от Конника в местността Кирека, до село Калугерица. Гробницата представлява издълбана в скалата стая с правоъгълна форма дълга 3,40, широка 2,80 и висока 2,20 метра. Отвън има обикновена, а отвътре – двойна рамка за врата, както и вдлъбнатини за опора и закрепване на вратите.
Вътре са издълбани две гробни корита, на чиято предна страна има два процепа. По предположение на автора на статията, твърде вероятно те са били предназначени за изтичане и събиране на миро.
Прави впечатление прецизната изработка на стаята и на всички детайли в нея – на гробните корита, входната врата на гробницата, както и на кръстовете, които са вече почти изличени, а съвременни посетители са оставили по стените свои автографи.
Близо до светинята има голям некропол – гробове на монаси, обитавали векове наред скалния манастирски комплекс. От външната страна на горните ъгли на входа на гробницата се намира по един кръст заедно със старобългарски знаци, а това води на мисълта, че тя е била построена в края на IX – началото на X век. Според предание, запазено от местното население, на това място се намирал манастирът „Св. Кирик“.
През 1934 г. тук провежда разкопки унгарският историк Геза Фехер. Намерени са постройки от два строителни периода – манастирски комплекс с некропол от XII – XIV в. и в по-долен слой – старо здание с голяма зала, построена в мащабите като плисковските, преславските и мадарските дворци.
Всичко това дава основание на Геза Фехер да твърди, че постройката и гробницата произхождат от раннохристиянската епоха, от края на IX и началото на X век и са направени за много високопоставени лица. Фехер смята, че гробницата е за някой от членовете на царското семейство или за самия св. цар Борис-Михаил.
За съжаление, тя е била ограбена много преди да бъде проучена, заедно с постройките и некропола около нея. И в миналото, и сега те са обект на иманярски интерес.
Но като че ли набезите на иманярите и оставащите след тях изкопи с разпилени човешки кости не са достатъчни за поругаването на това свято място.
На територията на бившия пионерски лагер, който пък е построен върху монашеското гробище, редовно се провежда фолклорен събор „Кирика пее и танцува“.
Сигурно участниците в събора, а може и организаторите, да не знаят, че пеят и танцуват върху гробове на монаси и светци. Затова пък отговорността на тези, които знаят и нехаят, е голяма. Ние с вас вече знаем.
