Светлина по въпроса хвърля писмо на Минас Пъжъшкян – арменски духовник, историк и пътешественик
Автор: Валя Христова
От десетина години в Шумен 11 май, Денят на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, се празнува като Ден на града. Началото на традицията бе поставено, след като доби известност писмо на Минас Пъжъшкян – арменски духовник, историк и пътешественик. На 11 май 1813 г. той гостува на шуменския търговец Стовян Мавродиоглу и e заведен на градско тържество с театрално представление и хоро в чест на българските просветители свeтите Кирил и Методий.
„В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малка сцена трима мъже играеха някаква сценка... После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки... После присъстващите запознаха да танцуват в кръг български танц... По пътя Стовян ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори на този празник, сиреч на Сирила и Метофа, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския” (из „Арменски пътеписи за Балканите“).
Писмото на Минас Пъжишкян от 1813 г., което се съхранява във Ватикана
В наши дни, седмицата след 11 май в Града под Илчов баир е наситена с много културни прояви и речи. С годините лицата по трибуните и четците се менят, но в тържествените им слова неизменно звучи един рефрен: На 11 май 1813 г. тук се е състояло първото по българските земи гражданско честване на светите Кирил и Методий. Това е станало не в Пловдив през 1851 г., както се е смятало досега, а през далечната 1813 г. в Шумен.
50 години по-късно Светият всерусийски синод ще реши по повод празнуването хилядогодишнината на моравската мисия на светите Кирил и Методий: „‘За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий‘‘. След това празнуването ще се разнесе по всичките православни славянски страни.
В години на робство, без своя държава и църква, тайно от гръцкото духовенство, българите почитат своите просветители. Кой ги е карал? И защо на тази дата? Успението на св. Кирил е на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април. В дните на Великия пост, към които принадлежат тези дати, църковният устав не разрешава тържествено да се чества паметта на светци. Но защо извън този отрязък от годината е избран точно 11 май?
Може да прочетете десет пъти писмото на Пъжъшкян, но няма да откриете дума за това, че той е присъствал на събитие, случващо се за първи път. От текста се вижда, че арменецът е станал случаен свидетел на една българска традиция.
Първи цариградските българи решават Денят на светите братя да се празнува на 11 май, а по-късно това се разпространява по българските земи. На тази дата се чества още паметта на св. Мокий - тракийски свещеномъченик, убит при император Диоклетиан.
Св. Мокий, фреска от Косово, XIII-ХІV век
„В деня на неговата памет (на св. Мокий) – 11 май – Константин Велики открил новата столица Константинопол. На този ден всяка година – дори до наше време – в Цариград се устройва празненство. А цариградските българи използвали този празник на големия град, за да честват и паметта на славянските просветители светите братя Кирил и Методий.
Самият Левкийски епископ Партений, автор на Житията, откъдето е взет този цитат, е потомък на цариградски българи, преселили се в Провадия.
Св. Мокий бил свещеник в гр. Амфиполис (дн. Неохори, Гърция), намиращ се на около 25 км от устието на река Струма. По време на едни Дионисиеви тържества в града св. Мокий се изправил пред народа и произнесъл изобличителна реч в защита на християнската нравственост.
Донесли за поведението му на управителя на областта. Изправили мъченика пред съд, но той защитил твърдо убежденията си. Пристъпили към изтезания, които не го сломили. Бил хвърлен в огън, който обаче не го докоснал, а пропълзял и обгорил мъчителите.
В недоумението си какво да го прави, управителят го изпратил за съд в тракийския град Ираклия, на Мраморно море, а оттам във Византион, където св. Мокий бил посечен около 295 г.
Малко по-късно Константин Велики на мястото на голям храм на Зевс построил църква „Св. Мокий”, където пренесъл мощите на светеца. Дълго време тя била една от най-важните в Константинопол, превърнал се в „богохранимия град на Православието“, и била разрушена в края на XIV век. Предполага се, че се е намирала недалеч от едноименната цистерна, развалените на която още стоят.
При св. Кръщение светецът приел името Мокий. Сред латински, старогръцки и библейски речници и източници това име не бе намерено. В Каталог на епиграфските паметници се среща тракийското име Моко, изписано върху камък (Стара Загора, V-VI в.). Този факт подсказва етническата принадлежност на светеца.
И в по-късните векове голяма част от населението на Тракия все още не е романизирана. Все още на места се пазят тракийският език, тракийските обичаи, все още се срещат тракийските лични имена. Например - св. Дазий, друг тракийски светец. Според Честотно-етимологичен речник на личните имена по-често в Югозападна и Североизточна България (Моканина – Йордан Йовков) се срещат българските мъжки имена Моки, Моко и Мока при жените.
От древността празнуването на св. Кирил и св. Методий е било на 11 май. Сборникът на московския Успенски събор-паметник на старобългарската писменост от ХІІ век поставя именно в този ден „паметта и житията“ на двамата братя. Там Житието на Методий е поместено заедно с Похвално слово за Кирил и Методий на 10 май, което е първият известен (засега) случай за честване паметта на братята през май и сочи традиция, създадена вероятно в България - това се посочва в “Кирило-Методиевска енциклопедия“ .
Тогава за кои цариградски българи пише епископ Партений в Житието на св. Мокий, че празнуват светите Кирил и Методий в един ден със св. Мокий? За тези от ХІХ век или за цариградските българи от ХІІ век? Или от ХІ век?
От 1018 до 1186 г. българите са поданици на ромейския василевс. От друга страна, поне част от тях са се ползвали с известна самостоятелност. Тя се е движила от пълна независимост, с присъща на българите организация, община и военна единица, до ограничена свобода. Логично е да се предположи, че за поне част от българите почитта към светите братя е имала смисъл.
„Св. Мокий е един от 12-те свети врачове безсребърници. Ето някои факти, свързващи мъченика с братята Кирил и Методий, които са били много добре запознати с основните медицински познания за времето си: Константин-Кирил, като възпитаник на Магнаурската школа, е изучавал „лечебното изкуство. Известно е, как след диспута със сарацините не му подействало отровното питие, което те му дали, защото вероятно е бил взел противоотрова (всъщност се е сбъднало обещанието на Господ Исус Христос за повярвалите в Него: „и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди” - виж Евангелие от Марка, 16 глава, 18, б.р.). Знае се и за умението им да подобряват качествата на питейната вода.
Интересно е, че при диспута с хазарите Константин-Кирил се обявил като противник на хомеопатията (подобното се лекува с подобно), а застъпил основен принцип при терапията, която е с обратна дефиниция (противното се лекува с противно). Познаването на принципите на двете основни терапевтични школи е доказателство за отличните им медицински познания. Почитането на светите братя Кирил и Методий, наричани в тяхната култова служба „целители человеков“, в един ден с безсребърника –лечител и почти земляк Мокий не е случайно“ (из лекция на Ж. Винарова от курса „Биомедицинска култура“ в НБУ).
Още един факт подкрепя тази идея: честването на св. Седмочисленици - с техните духовни родители Кирил и Методий – е фиксирано от църквата твърдо на 27 юли заедно със св. Пантелеймон, един от най-почитаните измежду светците лечители. Това посочва С. Мутафов в „Медицината в българската иконопис“.
Въпреки недоверието понякога към агиологичните текстове, написаното oт епископ Партений единствено дава отговор на въпроса: защо на 11 май почитаме светите братя?
Решението за това, направено от предците ни, не е произволно. Досега са известни около 250 тракийски мъченици. В светската историография те не са отричани, но са премълчавани. Така негласно се отричаме от тях. Затова и връзката между светите братя и св. Мокий изглежда екзотична.
Можем ли да си представим, че това може да се случи, да речем, със св. Патрик (387-465 г.),един от великите светци на ирландската църква, изживял пълнотата на Bяратa ведно със своя келтски народ? Никой не би посмял да подложи на съмнение връзката му с днешните ирландци. В България неговоренето за тракийските светци е проява на „добър тон“.
А изразът „гражданско честване на светци“ наподобява нещо като дървено желязо или оксиморон. Ако, примерно, на Великден хора решат да се повеселят с музика и хоро, като гражданско честване на Възкресение Христово ли ще го определим?!
Днес е възможно някои религиозно разкрепостени лица да обявят,че празнуват на Гергьовден, да речем, не свети Георги, а Деня на животновъда, по светски. Но нашите прадеди са притежавали простота на сърцето и малкото, което знаели, са го знаели дълбоко и истински. Никак не е редно със задна дата да им се вменяват изкуствени модели на поведение.
Колкото повече днешният българин се отдалечава от християнството, толкова повече той избягва имена и събития, свързващи го с православната вяра на дедите му.
Послеслов: Българският учен тюрколог проф. Емил Боев пазеше в своя архив турско издание с писмото на Минас Пъзъшкян за празника на светите братя през 1813 г. в Шумен, озаглавено „История на Понтоса“. Смъртта му попречи да направи своя превод на книгата.
Ето заглавната й страница в превод: “Пер Минас Бъжъшкян - „История и география на Черноморското крайбрежие 1817-1819“, превод и бележки Хранд Андреасиан, издание на Литературния факултет-1411-на Истанбулския университет“.
Дните на Успението на Кирил и Методий в Асеманевото евангелие – 14 февруари, 6 април – свидетелстват за ранното им канонизиране в средновековната българска църква още през Х век. В месецослова са отбелязани празничните дни на св. Кирил Философ (14 февруари), св. Методий (6 април) и св. Климент Охридски (27 юли). Намерено в Йерусалим от Йосиф Асемани. Съхранява се във Ватиканската апостолическа библиотека – Cod. Slav. 3.
11 май като ден за честване на Кирил и Методий присъства в Христоматия славянскаго языка от Неофит Рилски (Цариград, 1852 г.), в Месецослов или календар вечний от панагюреца Велко Королеев (Цариград, 1853 г.).
Найден Геров сочи в спомените си за честване на общ ден на Кирил и Методий през 1851 г. в пловдивското училище (училищен и просветно-културен празник!!!); през 1856 г. изпраща слово за празника на брат си Константин.
През 1858 г. Йоаким Груев в „Цариградски вестник“ отправя призив за общо честване на Деня на славянските просветители.
През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничния календар на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий.
Този ден, според съвременната терминология, би могъл да бъде определен като продукт на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество в етническите граници на поробената българска държава.
