От няколко дни мемориалната тутракански дружина, кръстена на името на революционера, се готви усилено за родолюбивото мероприятие, което се провежда вече 12 поредни години
Автор: Силвия Горанова
Всяка година от 30 май до 2 юни се провежда вече станалият традиционен поход "По стъпките на четата на Таньо войвода“. Идеята на това родолюбиво дело, организирано от общините Тутракан и Попово, е да се популяризират светли примери от нашата история.
Четата на Таньо войвода е втората дружина, организирана от българската емиграция в Румъния, която на 17 май 1876 г. слиза на Тутраканския бряг при с. Пожарево, паралелно с четата на Христо Ботев и навлиза в поробена България.
Четата, състояща се от 28 души, влиза в три сражения и дава девет жертви в 11-дневния си поход към Балкана, опитвайки се да окаже подкрепа на сливенските бунтовници в края на Априлското въстание. Тя минава покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието, без да получи почти никаква подкрепа от изплашеното местно българско население, припомнят историята от община Попово в официалния си сайт.
Ботевата чета е разгромена при връх Околчица, а четата на Таньо Стоянов (Таньо войвода) при Керчан баир до дн. село Априлово, община Попово. И двамата войводи в съзнателната си саможертва загиват в последните сражения.
На 27 май - единадесетият от стъпването на българска земя – четата се разполага на височината и организира набързо защитата си.
Дъждът започнал още през нощта не спирал. Барутът овлажнял. Врагът ги нападнал от четири страни. Битката била тежка, а четата се разпокъсала на малки групи, които водели отделни сражения.
В това сражение падат двама убити. Вечерта, при кратко затишие, Таньо повежда хората си, но в подножието на хълма ги изненадват и влизат в ръкопашен бой. И тук след смела борба с врага пада убит и войводата. Преди да издъхне успява погуби шестима от неприятелите, помагайки на другарите си да се отдалечат.
Тялото му остава да лежи върху родната земя, която той е обичал повече от всичко! В подножието на хълма Керчан баир, заедно със залязващото слънце, изгасва и последната искра от Таньовата чета. Знамето на дружината било поискано от Цариград.
След битката оцелелите Таньови другари са подложени на диво преследване. Голяма част от тях са заловени, бити, изтезавани и затворени. Освободени са след дадената амнистия през август 1876 г.
Четирима от четниците са заточени и се завърнали след Освобождението на България. Четата оставя светла диря в българската история. И в яркия Априлски огън на 1876 г., винаги ще свети искрата на Таньо войвода, символ на родолюбие и саможертва.
По традиция на 2 юни на Керчан баир над село Априлово пред паметника на Войводата приключва националният поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” с поднасяне на венци, тържествен концерт, много гости и импровизиран събор.
За своята дейност, свързана с организирането и популяризирането на похода, през 2005 г. на д-р Анатолий Кънев бе присъдено званието „Почетен гражданин на град Попово”.
Кой е Таньо войвода
Таньо Стоянов Куртев е роден на 5 април 1846 г. в гр. Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871 г. в родния му град.
Именно Левски го определя за Апостол в Търговищко, Омуртажко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г.
Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че може свободно да се движи в града, той успява да избяга на 14 февруари 1875 г.
Добира се до Цариград, а оттам с кораб до Сулина и Браила.
През август 1875 г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После минава през Дулово, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода.
През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с Панайот Хитов. По предложение на Никола Обретенов и Христо Ботев, Таньо отвежда момците от Турномагуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев.
