На 1 юли в сърцето на древна Галия за 15-ти път се провежда традиционният „Марш на знамената от света”, но сега за първи път е с българско участие
Автор: Жан Соломонов, Лион
Те са вече цели три групи: танцовият състав „От извора”, детската група „Шарено герданче” и вокалният състав „Приятели”. Общо стотина млади мъже и жени, които няколко години не спират да славят българския фолклор в Лион – сърцето на древна Галия. Не ще и дума – напълно доброволно.
Защо го правят ли? Защото имат вътрешната нужда да поддържат родният си дух в сърцата, та да не се превърнат в „дърво без корен”, както бе рекъл нявга великият Хайтов. Но днес, 1 юли, поводът бе наистина специален. По традиция за 15-ти път в града се провежда ежегодния празник, наречен „Маршът на знамената от света”. Какво представлява той?
На градския площад „Белкур” кметството, то и кой ли би могъл да си позволи такъв разход, разпъва няколко редици бели палатки , където всяка от многобройните общости показва основните стожери на своята култура, история, култура и фолклор. След това, по главната улица на града тръгва шествие на националните флагове, носени от мъже и жени в националните си носии за да се върне обратно на площада под бурните овации на хилядната публика и блясъкът на фотографските светкавици.
За първи път тази година родният трибагреник се развя наред със знамената на останалите участници: Армения, Бразилия, Бенин, Венецуела, Габон... и така нататък по азбучен ред до четиридесет.
А сега да побързаме влезем „у дома”. Нашата палатка е като на другите – пет на шест метра (дано не съм объркал нещо с тези мерки на око), и всеки е донесъл за щанда пред входа нещо от свидните си спомени, дето ги къта в къщи: шарени троянски гаванки, мускали, иконка, чифт чопрази, кавал– все неща, дето галят окото.
По стените са накачени китни носии от Кюстендилско, Врачанско, Добруджа и Шоплука и от къде ли не още. А на входа, както си му е редно, се веят две знамена с извечните ни багри Бяло, Зелено и Червено.
Доближи ли се ябанджия, две момичета в носии се втурват да го черпят с домашно направени баници, и докато гостите примляскват от удоволствие, третата вече диктува рецептата за българския специалитет. Е, хайде да си кажем правичката, точени кори масло и сирене не са неща дето „не растат” във Франция, но като комбинация е непознато.
Президентът Кристиян Жерпи, Пиер Берат, районен съветник и Корацол Ги, депутат на района пред Малката България
Даже се стигна до там, че пред един валчестичък французин се изправиха три моми с различни баници и на чудесния си френски, направо попитаха: „Кажете господине, коя е най-вкусната?”. Направо ми дожаля за горкия човечец. Знайно е, че българките са най-красивите жени на света, пък той сега да отсъди и „коя е най-вкусната”. Лошо нещо е това играта на думи, но гостенинът се справи бързо с типичната си галска галантност: „И трите са великолепни.”
Дойде място да кажем и най-важното. Кой организира появата ни на днешния ден? От А до Я ръководителката на фолклорния танцов състав „От извора” Анита Екенова-Рокенстрол и нейния щаб от момичета и момчета. Тя, нарушила протокола и още на миналогодишня празник се свързала с представителите на кметството, за да им съобщи, че на територията на града и околностите му живеят близо пет хиляди българи. Та да бъдат така любезни да ни зачетат, значи!
Понякога нахалството помага. Защо досега това не е ставало – не се нахващам да кажа. Лошото, да не река жалкото е, че в другата част на площада в същия ден се провежда с много повече тържественост „Денят на консулите в Лион”. Но уви, във втория по големина град на Франция, България все още не е благословила някой за макар и почетен консул. Защо ли – също не мога да кажа. Само ми се ще да добавя, че "Десант" и пишещият тези редове вече за трети път бие тревога за този тъжен факт. Уви–всуе!
Синоптиците бяха предрекли времето днес да е дъждовничко, но хилядите ни усмивки, видимо магически, прогониха натрупаните облаци и се разминахме с няколко капки. До нас арменците черпеха със сладко кафе, украинците с медовина, отсреща виетнамците раздаваха някакви оризови сладки. Въобще, Вавилонскат кула този ден се издигна в центъра на Лион в цялата си варварска прелест.
„Тичайте за дефилето, тичайте за дефилето” се раздаде припряно от уста на уста и народните носии, които красяха палатката ни, веднага изчезнаха. После пременени, всички се се строиха зад тъпана на Бруно. Да, добре сте разбрали. Той, а и не само той в тези три групи са французи. Е, здраве да им ги е. Щом ги тегли – разбирам ги напълно.
Как мина дефилето ни! С думи не може да се опише. Туристи, местни хора и журналисти си изпотрошиха апаратите да ни снимат. Не, че нашето си гардже е най-красивото, ама което си е, си е, нали!
„Целта на този празник – отдели ни няколко минути пред палатката ни Кристиян Желпи, председател на комитета за празниците в кметството на Лион – е да дадем възможност на многонационалната палитра на нашите сънародници да покажат пред всички богатството на своята национална култура и фолклор. Така, ние, стари и нови лиончани, ще се обединим във взаимно уважение, приятелство и толеранс един към друг. А и във веселие, разбира се.”
Вечерта, пак по азбучен ред на естрадата на площада започна концерта на групите. Но за тях няма какво да разказвам. Музиката и танците са за слушане и гледане, не за описване. Важното е едно. Най-сетне излязохме от сянката на неизвестността. Не е било лесно, сигурно, ама нали стана. Хайде сега да ни е честито! Честит празник на знамената на света и на теб, драги читателю!
