В нея е роден Освободителя на Родопите - легендарният полковник Серафимов
Автор: Десант
Тази година са навършват 30 години от обявяването на Свежен за архитектурно-исторически резерват.
В свой репортаж karlovopress.com обаче алармира, че много от старините в пловдивското село днес са в окаяно състояние. Сред тях е и Серафимовата къща, в която често е отсядал Васил Левски, както и две от къщите, в които се предполага, че той е извършил фиктивен годеж за местна мома, за да може да идва легално в населеното място.
Серафимовата къща е най-старият архитектурно-исторически обект в Свежен и е на повече от 300 години. Левски бил трети братовчед на собственика й Георги Серафимов. В нея се ражда и полковник Владимир Серафимов - „командир на 21 средногорски пехотен полк, проявил героизъм в боевете за свободата на Родопския край (1860-1934)", както е указано на паметната плоча на фасадата й. Заради драматичното сражение на връх Средногорец до село Аламидере, известен като "Родопската Шипка", той е наречен Освободителя на Родопите.
По думите на експертите, въпреки че са били извършвани реставрационни ремонти на покрива, състоянието на къщата не отговаря на нейната значимост за българската история.
Пред срутване са и голяма част от паметниците на културата с местно значение, които са частна собственост. Кметът на селото Христо Енков посочва пред карловската медия, че причината да бъдат изоставени и да не се поддържат са проблемът с многото наследници или липсата на достатъчно средства.
„Искам да възвърна старото име на Свежен, но искам и България да знае, че в средата на Средна гора, в центъра на България има нещо уникално. Надявам се правителството да намери някакво решение под формата на саниранe, защо не се помисли и в тази насока да се отпуснат някакви средства" - заявява свеженският кмет.
Същестува версия, че на връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър. Мълви се, че той не е загинал под Бузлуджа, а тежко ранен е пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за него, но по-късно войводата умира от раните си и е погребан на върха.
