Преди дни се навършиха 115 години от кончината на лясковския революционер и поет
Автор: Атанас Коев
Никола Козлев е изявен възрожденски учител и книжовник - един от първите български стихотворци. Той се занимава и с революционна дейност - взима участие във въстанието на капитан дядо Никола, а след това и в създаването на комитетската мрежа в страната в края на 60-те и началото на 70-те години на ХІХ век.
На 25 юли се навършиха 115 г. от неговата кончина. Бъдещият просветител и книжовник е роден в Лясковец през 1924 г., като още дванадесетгодишен остава сирак и за да се препитава отрано започва да работи.
Първоначално е пастир, а след това градинар и занаятчийски чирак. Впоследствие момчето последователно учи в родния си град, Елена, Пазарджик и Свищов. Най-важен обаче се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в Кишеневската духовна семинария, където за пръв път се докосва до руската литература.
През 1852 г. Никола Козлев се завръща в България и в продължение на четири години учителства в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии провежда реформа в обучението на децата. Той отхвърля килийното обучение и въвежда звучната метода на преподаване.
През 1856 г. лясковският даскал взима дейно участие в подготовката на въстанието на капитан дядо Никола, като след неговия неуспешен край е принуден да емигрира в Бесарабия за да не бъда заловен от османските власти. Там той първоначално учителства в село Шикерли Китай – от 1858 до 1863 г., а след това в село Болбока-от 1863 до 1868 г.
По време на престоя си в Бесарабия Никола Козлев написва през 1866 г. двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“и „Черен арап и хайдут Сидер“. Впоследствие през 1868 г. те са публикувани от Цани Гинчев в третата книжка на редактираното от него списание „Общ труд“.
През 1869 г. Козлев се завръща в България и като сподвижник на Апостола на свободата Васил Левски взема дейно участие в създаването на революционната мрежа в страната. Турските власти обаче влизат в дирите му и той отново е принуден да бяга на север от Дунава.
Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а след това учителства в Бесарабия. Същевременно през 1873 г. превежда от руски на български език „Учебна книга за великия божи мир“.
След освобождението на България от турско робство той се завръща в родния си град, където отново се отдава на учителската професия, като последователно учителства в Лясковец, Плаково и Стражица.
Пенсионира се през 1881 г., като последните години от живота си прекарва в нищета и мизерия. Умира на 25 юли 1902 г., дълбоко разочарован от следосвобожденската действителност.
Лясковският книжовник оставя сравнително малко по обем литературно наследство, което обаче е интересно свидетелство за епохата, в която живее и твори. Той пише няколко елегии в духа на българската възрожденска литература, явяващи се в същото време отзвук на неговата лична житейска драма.
Най-значимите творби на Никола Козлев са двете негови поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен арап и хайдут Сидер“, като втората творба му отрежда мястото на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея Добри Чинтулов създава музика, а Добри Войников пише възторжени отзиви.
