Той оставя интересни описания на килийното училище в родното му село Велчево, както и на Петроповлавската семинария край Лясковец
Автор: Атанас Коев
Никола Станев е изявен български просветен деец, дългогодишен учител и историк. Той е един от учредителите на Съюза на учителите и негов председател. Участва и в създаването на Съюза на читалищата и на Дружеството за борба с туберкулозата.
Бъдещият историк и просветител е роден на 1 август 1862 г. в търновското село Фидабей (дн. Велчево) в семейството на Гергина и Ботю Станеви. Първоначално момчето учи в родното си село, а след това продължава образованието си в Плаково при видните даскали от този период Никола Козлев и Никола Макариополски.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Никола Станев, едва 15-годишен, участва като доброволец в обоза на Българското опълчение. Като такъв той става свидетел на ожесточените боеве с турския аскер при Шипка и в Еленския балкан. След края на войната получава подкрепата на близките си и постъпва в Петропавловската духовна семинария край Лясковец.
През 1885 г. семинаристът участва дейно в подготовката на Съединението на Източна Румелия и Княжество България. В 1886 г. той завършва с отличие семинарията и постъпва като учител в Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“. След това последователно учителства в Априловската гимназия в Габрово, в София и в редица други краища на страната.
От 1892 г. видният български учител е назначен за началник на отдел в Министерството на народното просвещение. Същевременно той е редактор на изданието „Сборник за народни умотворения“.
През 1901 г. Никола Станев става един от основателите на Съюза на българските учители и е несменяем негов председател до 1933 г. Десет години по-касно, през 1911 г. е сред учредителите на Върховния читалищен съюз, както и на Дружеството за борба с туберкулозата.
Той е дългогодишен редактор на „Училищен вестник“ и сътрудник на редица переодични издания, сред които списанията „Училищен преглед“, „Мисъл“, „Венец“ и „Българско дружество“.
Изявеният просветител е един от първите български историци и е сред основателите на Българското историческо дружество. В научната си дейност проявява интерес както към общата, така и къмпроблемите на българската история.
През 1929 г. Никола Станев издава книгата си „История на България. 1878-1942 година“, която впоследствие претърпява няколко издания. Шестдесет години по-късно, през 1989 г. тя е отпечатана на български език в канадския град Торонто със следната бележка към нея: „Настоящата история е копиране за нуждите на българите в чужбина без тенденциозните комунистически изменения, коментари, преработвания и фалшификации“.
Видният български историк и просветител умира на 14 март 1949 г. в София, на 87-годишна възраст. През 1982 г. във връзка със 120-годишнината от рождението му, неговият внук дарява на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 20 книги, 23 архивни документа и 45 снимки от личната библиотека и архива на своя именит дядо, като най-ценна от архивните документи е автобиографията му.
В нея наред с данните за личния живот на историка, за служебната и културно-обществената му дейност, се откриват интересни описания на килийното училище в родното му село, както и на Петроповлавската семинария край Лясковец.
Интересен факт от биографията на Никола Станев е, че когато се пенсионира той дарява сумата 10 000 лева, с които да се основе фонд на името му, годишните приходи, от който да се дават на отличили се ученици.
