Малката Памела, която от години живее във френския град Лион, докара европейския опит в китното врачанско село
Автор: Жан Соломонов
Снимката на тези двадесетина момчета и момичета по своята горделива осанка вероятно ви напомня фотографията на ловна дружинка, снела се пред своя трофей.
Е, и тук има нещо такова, но не съвсем. Защото в седемте черни чували няма отстреляни яребици, зайци или друг дивеч, а само несметно количество кутии от цигари, бонбони, бутилки и какъв ли не още боклук, доскороразпилян по главната улица и из малкия парк в китното врачанско село Синьо бърдо, в който отдъхва мало и голямо...
Е ли това редно, не е ли, хайде сега да не се обръщаме в Татко Песталоци, та да съдим тоз или онзи. Но немарата на своите съселяни, видимо съвсем, ама съвсем не се понравила на малката Памела Иванова.
От доста време тя живее с родителите си във френския град Лион, ала всяка година, както си му е редно, си идва за голямата ваканция на село. И като видяла в какво бунище играят приятелите й, хрумнало й веднага да приложи европейския опит в действие.
Купила с джобните си пари пакет чували за боклук, ама от най-големите и къде с усмивка, къде с приказка или сръдня изкарала цялата си банда да минат в разгърнат строй по стъргалото и в парка.
Селото лъснало като ново, а плячката струпали пред краката си за показ и подражание.
Вероятно ще се запитате, ама да не се е задавал някакъв празник, селски събор, друго? Няма нито дата, нито конкретен повод. Просто било мръсно и трябвало да се удари една голяма метла! Не че очаквали някой да размени сливи за тази смет, де...
А от чувалите, нали ги продават на връзки, останали още няколко. Та ако и при вас имате нужда, просто заповядайте в Синьо бърдо. Ще ви услужат от сърце.
