Начало на древния шотландски род е поставено по времето, когато синът на крал Дънкан Малкълм воюва с Макбет
Автор: Диана Славчева
На 6 февруари 1878 г. „летящият отряд» на на полк. Александър Лермонтов влиза победоносно в Бургас. Той е посрещнат от радостното местно население и градските първенци тържествено предават на освободителя на морския град ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища.
На следващия ден – 7 февруари, именно тук се сформира първата българска градска община, начело на която застава първият бургаски кмет Нико Попов. Околийски началник става поручик Скугаревски, който, както свидетелства летописецът на тези събития Стоян Шивачев, поема организирането на защитата на населението срещу „терора на черкезките банди и дезертиралите турски войници".
Личността на предводителя на «Летящия отряд», освободил Бургас – Александър Михайлович Лермонтов, е изключително интересна. Освен че е племенник на известния руски класик Михаил Лермонтов, той е наследник на митичния шотландски боец Георг Лермонт – професионален войник, преминал през 1613 г. на служба при първия цар от династията Романови – Михаил Фьодорович.
Тримата негови синове стават потомствени руски дворяни и също са военни – това са ротмистрите Уйлям и Андрей (Хенрих) и Петър, който достига чин майор. Трябва да се отбележи, че във всяко поколение от рода Лермонтови почти всеки мъж е военен. Така че не е учудващ фактът, че от този род са излезли около 100 генерала, адмирали и офицери, част от които стават герои в Руско-турската, Руско-японската, Първата световна война и Великата отечествена война.
Но родът се гордее и с велики поети, художници и музиканти. Потомците например още пазят спомена за шотладския бард, поет и ясновидец от ХІІІ в. Томас Лермонт, автор на една от версиите на легендата за Тристан и Изолда. Много от неговите пророчества са се сбъднали – той е предсказал например скоропостижната смърт на тогавашния крал на Шотландия Алфред ІІІ.
Самата фамилия Лермонт (Learmonth) съществува в Шотландия от ХІ век досега, като нейното начало е поставено по времето, когато синът на крал Дънкан Малкълм воюва с Макбет. Един от неговите съратници е някой си Лермонт, който се смята за основател на много популярния в продължение на няколко века в Шотландия благороднически род.
Един от най-известните в историята Лермонтови от Деърси, където се е намирала древната резиденция на войствения род, е сър Джеймс Лермонт – кмет на Сент Андрюс, който бил управител при кралския двор, пазител на съкровищницата на Шотландия, мъдър дипломат и съветник на Джеймс V. Той е един от първите, които приемат протестантството в Шотландия.
Днес по света се наброяват около 200 потомци на древната фамилия, които живеят в Русия, САЩ, Франция, Сърбия, Хърватска, Бразилия, Англия, Швейцария, Австралия, Нова Зеландия, Люксембург и пр.
Шотландският замък на рода Лермонтови
Едни от най-прославените военни представители от Острожниковското разклонение на Лермонтовия род са и роднините на освободителя на Бургас – Александър Лермонтов. Освен него, участие в Руско-турската война взимат и двамата му братя – Михаил и Константин. Техният баща – адмирал Михаил Николаевич Лермонтов получава първия си военен орден «Св. Георги» още когато е на 16 години. Той взима участие и в Бородинската битка с Наполеон, където е отличен отново с орден – този път «Св. Ана».
Самият Александър Лермонтов заради освобождаването на Бургас и победите му над турците е удостоен със званието генерал-майор и е награден със златно оръжие «За храброст» и ордени «Св. Владимир» ІІІ-та степен с мечове и «Св. Станислав» І-ва степен с мечове. Той става притежател на общо 14 ордена.
След края на войната е назначен за командир на гвардията на лейбгвардейския Кирасирски полк на Нейно Величество, след 5 години става началвик на 12-та Кавалерийска дивизия, като е произведен в генерал-лейтенант, а след още 4 години вече е командир на 1-ви Кавалерийски корпус.
През 1898 г. му е присвоен чин генерал от кавалерията. През 1902 г. става член на Военния съвет на Руската империя. Знаменитият генерал издъхва на 26 декември 1906 г. и е погребан в Новодевическото гробище в Санкт Петербург.
Неговата дъщеря Александра Лермонтова също свързва името си с Бургас. Тя се отказва от удобния си и богат живот в Санкт Петербург и взима участие в Руско-турската война като доброволка в медицинския корпус.
В крайморския ни град тя пристига през 1879 г. заедно с 4-ти армейски корпус на ген. Скобелев. Тук девойката поема ръководството на учредената в бургаските покрайнини първа военна болница (по-скоро лазарет), в която тя подпомага обучението на медицинските кадри и със собствени средства закупува болничния инвентар и инстументариум.
